Д-р Браун проектирал, построил и изпитал специални линейни двигатели за морски съдове. Моделите му работели превъзходно във водата — при корабите масата не била особено голяма пречка. Големите модели се движели с неимоверна бързина и имали изключително мощна тяга. Освен това Том открил, че изкривените пространства неутрализират вълнението — още едно преимущество от използването на гравитаторни двигатели. Изчислил, че големи гравитатори са в състояние да придвижват безшумно кораби през океаните със съвсем малки количества енергия.
Освен това, подобни двигатели използвали по-ефективно горивото, тъй като изкривяването на пространството елиминирало съпротивлението на водата. Целият двигател, както и отделни части от корпуса, попадали в изкривеното пространство. Тягата се получавала във вътрешността на гравитатора. На при по-висока мощност и при специфично оформяне на пространството изкривяването можело да се прехвърли извън двигателите, така че и самата морска вода да се движи заедно с кораба. В такъв случай корабът просто се плъзгал през огледално тиха вода.
Независимо дали във вода или в свободно пространство, общият ефект на тягата бил много любопитен. Той зависел от изкривяването на пространството, а не от средата, в която се извършвало движението. Всичко в изкривеното пространство се движело заедно със самото изкривяване. Тези устройства работели много ефективно на суша и във вода. Тягата на гравитаторите съперничела на тягата на другите видове двигатели. Том се надявал да конструира двигатели за самолети, а накрая — и за първоначалната си мечта. Космически кораби!
След това последвала серия „ротационни гравитатори“. Монтирани на дълги оси, тези масивни цилиндри били конфигурирани по такъв начин, че при прилагането на електростатичния цикъл да могат непрекъснато да се насищат, движат и отпускат. Д-р Браун описал кинетичната ефективност на тези изкривяващи пространството „самовъзбуждащи се“ мотори. Тягата, получена от тях, далеч надхвърляла мощността на електростатичния импулс, необходим за инициализирането и поддържането на въртенето им. Тези мотори развивали един милион пъти повече кинетична сила от запалващия импулс.
Били „самовъзбуждащи се“, защото за движението си напред разчитали на свиването на пространството.
Критиците отново подхванали старата конвенционална игра и се заели да настояват, че тези ефекти са резултат от „електрическия вятър“. Томас потопил устройствата си в големи контейнери масло — само за да открие, че гравитаторите заработили още по-добре! Маслото действало като диелектрик и всъщност увеличавало изкривяването на пространството отвъд обема на самия гравитатор.
Когато всички изпитания на прототипите приключили, било взето решение да извади патент. Когато изпращал прецизно подготвените заявления в Регистъра, надеждите му сякаш не знаели граници. За съжаление молбата му била незабавно отхвърлена. За официална причина била посочена „неподходящата терминология“.
Неспособността или целенасоченото нежелание да се разпознае една разтърсваща света технология е най-характерната черта на Патентното бюро на Съединените щати. Процесът на отсяване, при който се забелязват и отделят „опасните“ от „потребителските“ технологии, работи безпогрешно. Познатите лица, които ежедневно преглеждат постъпилите искания за нови патенти, докладват на безименните си началници. Това става по повелята на отдавна утвърдените капитали. Изобретателите от началото на XX век прекалено късно научили, че пазарите извън бреговете на Америка са далеч по-заинтересовани от революционни нови технологии в сравнение с тукашните, които работят по своя собствена програма.
Старият елит, който диктува националната политика и води войни, за да защитава инвестициите си в чужбина, не си губи времето с унищожаването на нови технологии, които могат да се окажат потенциална заплаха за властта им. Все пак, изобретателите си взели бележка — чуждестранните инвеститори и пазари са далеч по-подготвени и склонни да използват всяко ново откритие, появило се от океана на мечтите.