През този период д-р Браун щял да участва в една авантюра, която щяла завинаги да промени живота му. Много от детайлите и фактите около нея са примесени с най-различни измислици и интриги. Събран от няколко уважавани научни източника, инцидентът станал известен на широката публика като „Експериментът Филаделфия“. Каква поредица от събития е накарала Военноморската изследователска лаборатория да изследва възможността да направи военните кораби оптически „невидими“?
Всичко започнало, когато на неколцина учени от Военноморските сили им било поръчано да проучат любопитния феномен, тормозещ някаква секретна корабостроителница. Предприятието било секретно, защото в него се разработвали изключително издръжливи бронирани корпуси. Използваното точково запояване изисквало изключително силни разряди с висок ампераж. Процесът приличал на заваряването на корпусите на съвременните изтребители МИГ, но се провеждал в гигантски мащаби. Електричеството се осигурявало от огромен кондензатор с много високо напрежение. Чрез този метод на заваряване можели да се съшият заедно по няколко стоманени листа, които сякаш прониквали един в друг на мястото на заваряването.
Високото напрежение било толкова опасно, че след като всичко се подготвяло за заваряването, персоналът не се допускал в корабостроителницата. Но електричеството било най-безобидният аспект по време на заваряването се освобождавала ослепителна синьо-бяла дъга и рентгенови лъчи. Дъгата се насочвала към металната обшивка с помощта на управлявана дистанционно силно изолирана механична ръка. Щом се подавал сигнал за безопасност, мощният разряд буквално разтърсвал корабостроителницата. Измервателните уреди отчитали излъчване на огромни количества рентгенови лъчи. Процесът бил ново технологично постижение на Военноморските сили.
Изключителните опасности, свързани с електричеството и радиацията, не попречили технологията да се наложи и в другите корабостроителници. Мерките за безопасност били изключително високи. Работниците били в безопасност извън камерата за заваряване. В корабостроителницата обаче започнали да се проявяват други странни феномени, които нямали никакво разумно обяснение. Учените изследвали района, разпитали работниците, за да проверят разпространяващите се слухове, и лично наблюдавали процеса на заваряването от контролната кабина.
Видяното било наистина безпрецедентно. Заедно с електрическия разряд настъпило и не по-малко силно „оптично затъмнение“. Внезапният електрически импулс създавал загадъчно оптично затъмнение на наблюдаваното пространство — ефект, за който се смятало, че се случва в окото. Предполагало се, че се дължи на интензивното и пълно обезцветяване на ретината — химична реакция на окото към силния и „моментален“ светлинен импулс. Такъв бил първоначалният конвенционален отговор. По-странният факт бил, че ефектът прониквал в контролната кабина и причинявал „загуба на зрение“ дори когато персоналът вътре се намирал зад няколко защитни стени.
Всеки ефект, който може да проникне през стени и да лиши хората от зрение по такъв начин, можел да се използва и като мощно оръжие. Това била неврологична реакция, която парализирала организма и го правела неспособен да реагира на външни дразнители. Така поне било решено отначало. Още същия ден проучването получило още по-високо ниво на секретност. Налице бил един вероятно излъчващ феномен, който временно неутрализирал възприемането, предаването и реакцията на нервната система.
Оръжейните експерти знаели, че всяко електрическо лъчение, което може да се използва като нервнопаралитичен газ, предлага ново военно предимство. Ужасната енергия можела да се „изстреля“ накъдето и да е. При подходящ контрол цели войскови части можели да бъдат накарани да изгубят съзнание с един-единствен „проблясък“. Жертва на подобно облъчване бил някой си Уилям Шейвър. Шейвър работел като заварчик с много по-ранна и малка ръчна версия на системата, при която се използвали повтарящи се с ниска честота мощни импулси. След многократното си излагане на въздействието на тази енергия, Шейвър започнал да халюцинира. В резултат от пораженията върху нервната му система центровете на волята му започнали да се разпадат.