Бледата бяла светлина се излъчвала дори в помещения със стени и тавани, дебели няколко стъпки. Баронът правилно предположил, че всяка материя, изложена достатъчно на слънчева светлина, започва да излъчва од. Светлината била толкова силна, че на нея ясно можели да се различат чертите на лицата на другите присъстващи.
Независимо от всички взети мерки, Райхенбах така и не успял напълно да елиминира всепроникващите слънчеви потоци од. Дори по време на нощните експерименти затъмнените стаи се изпълвали със странното слабо лъчение. Други наричали тази проява „ектоплазма“. Райхенбах предпочитал термина „од“ и смятал, че силата прониква във всичко и е далеч по-важна, отколкото се предполагало първоначално. С откритието, че тя изпълва цялата материя, дискусията за връзката между дух и материя вече не изглеждала толкова проблематична. Од е израз на световната душа, която изпълва и преминава през всичко.
Присъствието на од в затъмнените стаи на барона било толкова очевидно, че пациентите му в крайна сметка можели да виждат около себе си, сякаш се намират в здрач. Те дори хващали барона за ръка и го развеждали съвсем уверено из препълненото с научна апаратура помещение. Способността им да се ориентират и да се различават един друг само с помощта на това странно визуално усещане напълно изненадало барона, който в крайна сметка също започнал да различава особената приглушена светлина в стаята. Зрението од се усещало най-добре в пълна тъмнина. А повечето пациенти с негова помощ ясно различавали формите и дори цветовете на предметите.
Наситените със слънчева од дебели каменни стени на замъка влияели върху затъмнените помещения и пациентите съобщавали за наличието на всепроникващо сияние в цялата стая. Райхенбах трябвало значително да преправи помещението, за да постигне „одична чистота“. Въпреки поставените тежки тъканни покривала по стените и тавана, пациентите продължавали да се виждат един друг като неясни призрачни сивосинкави петна. Най-ясно се различавали чертите на лицето Можели да се видят всички открити части на тялото — лице, глава, рамене и длани. Слънчевата од изпълвала всичко с живителното си влияние.
Тези едва доловими сияния предизвикали многобройни дискусии относно действителната природа на зрението и ума. Предполагаемите граници между въобразено и реално видяно започнали да се размиват. Тъй като од прониквала в цялата материя, тя неминуемо влияела и върху психиката. При изучаването на активната роля на од върху разума и зрението трудно може да се пропусне силната връзка и на практика идентичност между тях. Щом од е в състояние да активира въображаем видим образ, то в такъв случай тя е действителната причина за зрението. Описването на тази спонтанна и явно непреставаща фосфоресценция се превърнало за Райхенбах в увлечение, което не го напуснало до края на живота му. Баронът искрено желаел да сподели невероятното откритие с колегите си и ги предупреждавал, че ако експериментаторите наистина искат да станат свидетели на визуалните ефекти на од, трябва да спазват всички условия, взети от самия него.
Първото изискване било пълна тъмнина. Абсолютна и тотална чернота. Второто — отпускане и подготовка в тази тъмнина в продължение най-малко на един час. Ако двете условия не се изпълнят, ефектът не би могъл да бъде видян. Представете си само що за търпение е имал баронът, извършвал безбройните си експерименти в продължение на десетилетия!
Слънчева светлина
В затъмнената стая Райхенбах решил да проучи отново съдържанието на од в светлината, като този път обърне повече внимание на спектроскопичните й детайли. За да определи кои спектри от слънчевата светлина съдържат най-голямата част от мистериозната од, била използвана голяма призма. В таванската част на замъка била подготвена специална стая с открита стена, за да може да се приема светлината од от всяко небесно тяло.
Голямата стъклена призма била застопорена на метален постамент и проектирала ярки дъги върху ерозиралата от времето тухлена стена. Райхенбах поставил проводници на всяка цветова ивица, по които потоците од от всеки цвят стигали до затъмнената стая поотделно.
Пряката слънчева светлина съдържала най-много от силата од, докато при отразената количеството й било много по-малко. Както и преди, баронът се убедил, че разложената през призмата светлина е студена във виолетовата част на спектъра и неприятно топла в червената. Той обаче разграничил отделни особености в ефектите, получавани от противоположните части на спектъра. Червените дразнения били потушавани от виолетовите и обратно. Райхенбах дал стойности на отделните части от спектъра — негативна за виолетовата и позитивна за червената.