Целият разряд се случва във вакуума и изкривява пространството чрез електро гравитационното взаимодействие. Това взаимодействие е пряко свързано с волтажа, обема на диелектрика и краткотрайността на импулса. Нормалната плътност на инертното пространство се разкъсвала за миг и дъгата буквално „пробивала дупка“ в континуума.
Експлозивната вакуумна дъга създала условията за „необичайни“ наблюдения. Пространството около интензивния електрически импулс се свивало заедно с всичко, намиращо се в него. Странният ефект можел да се очаква, ако цялата налична светлина се отклони през дъгата. Неспособен да се освободи от изкривеното пространство, ефектът на затъмнението започва да се разпространява навън. Ако изкривяването е достатъчно силно, към дъгата ще бъде „привлечен“ голям обем пространство. Взаимодействието продължавало няколко микросекунди и нямало начин да се избегне.
В разрастващото се изкривяване изчезвала още светлина, докато ефектът не достигне максималната си стойност. Стените не могат да го спрат, защото не става дума за лъчение — феноменът не е електрически. Разрядът буквално изкривявал самото пространство. Д-р Браун посочил случаите, когато изключително силните мълнии изглеждат на очевидците „черни“. Феноменът бил фотографиран от специалистите. Никой не разбирал истинското значение на запечатаното върху лентата. Само един учен успял да зърне и правилно да идентифицира възможната причина за подобно явление.
Джордж Пигът споменава за загадъчната „черна ивица“, която се появявала около неговите силно заредени метални топчета. В тези зони светлината като че ли изчезвала. Но всъщност пръв бил Никола Тесла с неговите забравени и игнорирани сведения за въздействието на електрическите системи с високо напрежение върху възприятията. Тесла произвел толкова мощни електрически дъги, че неведнъж наблюдавал именно такива странни ефекти на затъмнение. При прочутите му експерименти в Колорадо Спрингс ефектът предизвикал силно замайване, което Тесла правилно описал като сензорно пространствено изкривяване.
В публикувания му дневник са описани резултатите след действието на неговия усилващ трансформатор. Визуални изкривявания, избистряне, черни сенки, черни сияния, черни вълни, носещи се в продължение на часове около лабораторията му на платото. За тях той пише:
„Тези феномени са толкова поразителни, че не могат да се обяснят задоволително с никаква приемлива хипотеза. Склонен съм да вярвам, че силното наелектризиране на въздуха, което често достига до необичайни степени, е повече или по-малко причина за тяхната поява.“
Д-р Браун предположил, че пространството се е изкривило до степен, при която цялата налична светлина е била напълно пречупена в образувалия се канал. Никаква друга сила не би могла да породи подобна проява. Нещо повече — затъмняването ще породи различни ефекти на „последователни етапи“. При по-слабите нива ефектът на затъмняване може да се задържи, без да окаже видимо влияние върху околната материя. Може да има и мощност, при която ще се наблюдават значителни „модификации“ на материята — вътрешно разтягане и спонтанни електрически разряди. Ако ефектът на затъмнение е „достатъчно бавен“, тези модификации могат да разкъсат материята в ярка електрическа експлозия.
С нарастване на интензивността на дъгата могат да се очакват постепенни серии от свързани с изкривяването на пространството ефекти. Изчезването на светлината ще се последва от дематериализации. Силно изкривената материя ще последва изчезналата светлина в дъгата. Това може да се случи само ако разрядът е достатъчно „бърз“, за да огъне даден обем. Изчезналите инструменти били прекалено малки, за да се наблюдават подобни експлозии.
Д-р Браун потвърдил, че използваната в корабостроителницата заваряваща дъга е достигнала теоретичната мощност, при която намиращата се наблизо материя попада в нея с достатъчно висока скорост, за да изчезне. Простото изпаряване е възможен „изход“ за материалите, но във въздуха не са били открити следи от метали. Ако инструментите се бяха изпарили, анализът на атмосферата щеше да го докаже. Това означава, че ако са се изпарили, металите са били моментално привлечени в изкривеното пространство. Никакви отпадъци. Пълна дематериализация!
Филмите потвърдили предположението. Попадналите в разширяващата се чернота материали напълно изчезвали. Следователно това се дължало на изкривяването на пространството. В подкрепа на тези предположения били предложени уравнения. Изчезването на материята започвало от повърхностите непосредствено до дъгата и продължавало навън. Затъмнението следвало като вълна — разширявало се до известна граница, след което се оттегляло. След нея предметите „изчезвали“ от нашето пространство.