Натискът да се постигнат целите на проекта бил почти непоносим. Още по-важни били бързите изчисления и предположенията, с които д-р Браун виждал истинското предназначение на проекта. Докъде могат да стигнат военните с огромната мощ, която били на път да отприщят? Върху кого ще се стовари тя? Нима самият той е изиграл ролята си на обикновена пионка в мащабната игра, с която се забавлявали само онези, които желаят злото на другите? Изведнъж разбрал какво точно смятат да правят с тази технология и докъде щяло да се стигне в крайна сметка. Този проект, това търсене на дъгата нямало да завърши с някаква „отбранителна“ технология. Самата дума сега отеквала в съзнанието му като лъжа и подигравка. Знаел какво ще бъде поискано в следващата фаза на проучванията. И той нямало да го даде. Нямало да участва. Всичко трябвало да свърши още тук й сега.
В мъчителните си видения се разкривали градове, опразнени от черната вълна. Видял изкривените лица, когато връхлитал ураганът; черната вълна разкъсвала плътта им на части. Чул виковете и писъците на невинните хора, които изчезвали в чернотата, за да не се появят никога повече. Вече не можел с лекота да се оттегли от експериментите, въпреки че моралът му го задължавал да предприеме тази стъпка. Всякакви подобни действия щели да се възприемат като израз на малодушие, а може би и на предателство. Той бил офицер, положил клетва да се справя с всичките си задължения. Бушувала война, а той помагал на собствената си страна да разработи оръжие, по-мощно и ненавистно и от атомната бомба. Трябвало да напусне веднага или да живее цял живот с угризенията на съвестта си. Какво можел да стори?
От „официалното“ разпореждане за д-р Браун след този период знаем, че той се е намирал в състояние на „пълен нервен колапс“. Крайно тежкото му състояние го принудило да напусне проекта. Сега се водел завинаги „пенсиониран“, а достъпът му до секретна информация — „понижен“. Д-р Браун се върнал в дома си да почива и да чака. Някои приемат версията за „пълния нервен колапс“ безусловно. Има и такива, които изказват какви ли не предположения относно реалната причина за оттеглянето му. Дали е жертвал поста и престижа си, за да попречи на разработването на най-ужасното приложение на собствената си технология? Нима лошото му „състояние“ му е било единственото средство да се „пенсионира“? И успял ли е да постигне целта си?
Дъги
Почтеността и моралът му останали непокътнати — забележителна награда за толкова съмнително военно начинание. След взетото решение бъдещето не се очертавало да бъде от най-леките. Щяло да бъде почти невъзможно отново да се върне на работа като консултант на Военноморските сили. Щял да има и трудности с общността на цивилните учени, ако се разчуело, че се е „пречупил под натиска“. Освен това, ако от Военноморската изследователска лаборатория решат да го „преследват“, както са правели в миналото с други „вредители“, не би имал никакъв шанс за измъкване. Дали щели да го заобиколят с „огнен пръстен“ и да го направят невидим?
Браун бил обичан, уважаван и високо ценен от всичките си началници и сътрудници, поради което крайният резултат далеч не бил толкова лош, колкото били опасенията му. Към него се отнасяли с искрено доброжелателство и уважение. До момента мислел за Военноморската изследователска лаборатория и евентуалните действия, които щели да се предприемат оттам. Напускането му не спряло проекта. Продължили без него. Повикали нови експерти. Техниците и конструкторите изпълнявали поставените им задачи. Лишени от интуитивната проницателност, която идва заедно с вдъхновението, преценките им не съвпадали с тези на д-р Браун.
В технология като тази и най-малката грешка в теорията, замисъла или изпълнението можела да доведе до смъртно опасна ситуация. Първоначалната енергия се осигурявала от наскоро разработено динамо, генериращо поле с много високо напрежение. Да си спомним, че именно д-р Браун открил, че за изкривяването на пространството е нужно единствено интензивно високо напрежение. От ток нямало нужда. Освен това, използването на силни диелектрични кондензатори, чиито качества са по-добри от тези на вакуума, би позволило ефектът на затъмнението да се прояви при много по-ниско напрежение. Също така било абсолютно задължително ефектът, представляващ опасно изкривяване на пространството, да бъде „оформен“ по определена геометрия. Никой не искал да се окаже в чернотата.