Някои от по-сериозните схеми, предложени, независимо от Уили Лей и Артър Кларк, разглеждали постъпателно приближаване към полети до Луната и колонизирането на нашия спътник. Тези теми провокирали огромен интерес и станали обект на безброй бележки. Методичното разгръщане на станции на „постоянна орбита“ със сигурност щяло да осигури практически средства за пътуване до Луната. Космически острови, позволяващи кратки пътувания с дълги периоди на почивка, биха могли да се разположат на жизненоважни „L-точки“. Станциите там щели да бъдат своеобразни космически конюшни. Гориво, почивка, храна, припаси. Всички тези необходими материали можели да се препращат от точка на точка, докато достигнат лунната повърхност.
Подобна система от „космически стълбища“ не би имала нужда от огромните и непрактични ракети за пътуване между Земята и Луната. Военните го изгледали, а той продължил нататък, сякаш незаинтересуван от темата. Щом L-станциите се окажели на съответните си места, совалките щели да бъдат достатъчни за стигане до Луната. Когато споменал плана си за „превозни средства на къси разстояния“, способни да достигнат от Земята до първата L-станция, Браун внезапно привлякъл отново вниманието им. Започнал да описва новите си двигатели. Сега вече го слушали всички.
Задействаните с електрически импулси гравитационни двигатели можели да работят с върховите си възможности в космоса. Моделите използвали единствено електрическа енергия и затова не се нуждаели от течно гориво. Д-р Браун представил разработките си и успешните изпитания на малки йонни двигатели — електрическите ракети от младостта му. Те били достатъчни за набирането на първоначална скорост. Два такива двигателя можели елегантно и безпроблемно да изведат в космоса кораб с формата на диск.
Дори само въвеждането на йонните двигатели би революционизирало полетите и да позволи рязкото ускорение на малките междупланетни кораби. Д-р Браун патентовал няколко модела на тези двигатели (3.018.394, 3.022.430, 3.187.206) през 50-те и началото на 60-те. Устройствата създавали нечувано силна тяга и електрическо напрежение. Това били първите AfflD-генератори. Магнитно хидродинамичните генератори произвеждат забележителни количества електроенергия направо от пламъка.
Фотографиите, които представил на аудиторията, не приличали на ранните му форми на ракети стил „Флаш Гордън“, а повече наподобявали летящите чинии, за които толкова се говорело напоследък. Военните запазили гробна тишина и продължили да си водят записки. Имало и такива, които отишли да разгледат лабораторията му. Моделите му сякаш идвали от някакъв друг свят. Големи „дискоиди“ с идеално гладка повърхност. Конвексни метални форми. Летящи чинии, които наистина летели. Очевидната им връзка с масовата истерия на тема НЛО в началото на 50-те представлявала завладяващ аспект, привлякъл по-късно вниманието на редица любопитни учени и на военните съветници от ВВС.
Д-р Браун проектирал цялостната форма, която съчетавала всички черти на „летящо крило“. Предната част на летателното средство била заредена електро положително, а кърмата — електро отрицателно, като между двете части се образувало напрежение. Ефектът на изкривеното пространство на Браун можел да го придвижва напред, когато към корпуса се приложат достатъчно електрически импулси. Тези модели с формата на летящи чинии имали централна поддържаща греда с триметрови перпендикулярни издатъци. Върху тях били закрепени два „дисковидни аеролиста“ с диаметър около 3 м.
Захранвани с продължителни електростатични импулси от по 50 киловата, дисковете се носели по 18-метрова окръжност с ъглова скорост от около 6 м в секунда! Те се задвижвали изцяло от изкривеното пространство, което сами създавали.
В няколко бързи последователни стъпки д-р Браун увеличил размерите и скоростта на тези дисковидни кондензатори. Движенията им били пъргави и тихи — истинска военна мечта. Експериментите били засекретени от Военноморските сили, които следели отблизо развитието на разработките. Засекретени, но не и приети Странно противоречие!
Военните проявили интерес, но нещо в поведението им отново събудило подозренията на д-р Браун относно реалните им мотиви. Всъщност, какво точно ги довело при него? И защо точно тук и точно сега? Може би се опитвали да постигнат някаква друга цел с резултатите от труда му? Въпреки това диалогът продължил. Дисковете трябвало да се оборудват с няколко реактивни системи, които да се използват на отделните етапи от издигането в атмосферата. Йонните ракети на д-р Браун трябвало да осигурят първоначалното издигане на летателните средства, като същевременно генерират достатъчно силно електрическо поле, което да захрани гравитаторите.