Слънчевата светлина съдържала предимно негативни стойности, докато при лунната повече били позитивните. Полярностите на од били като хранителни вещества и в зависимост от собствения си недостиг, различните хора предпочитали енергията от различните части на спектъра.
Сега вече можело да се разбере какво карало сомнамбулите често да се катерят по тераси, балкони и дори покриви. Те излизали навън по пълнолуние, за да приемат положителни одлъчи, които не им достигали и които се съдържали в лунната светлина. Именно затова те търсели луната дори насън — и това обяснявало странното им поведение.
Страдащите от силни мускулни спазми или нощни страхове се нуждаели от отрицателните од-лъчи на слънчевата светлина. Тяхната хранителна съставка се осигурявала от Слънцето и затова страдащите от спазми се страхували — понякога дори физически — от приближаването на нощта. Това обяснявало техните нощни фобии, треперенето и ужаса им. Тъй като телата им не били в състояние да задържат виолетовите енергии, всеки залез ги изтощавал докрай. Силните спазми и емоциите по нищо не се различавали от онези, наблюдавани при страдащите от недохранване хора. Полярностите од обяснявали много ясно и точно физиологичните симптоми на сомнамбулизма, нощните схващания, нощните страхове и хистериите. С разбирането на енергията од за свързаните с всяко от тези заболявания суеверия просто не оставало място.
Райхенбах разширил проучванията си и започнал да използва площадката на покрива за нова серия проучвания на светлината от небесните тела, да модифицира апаратурата си и монтирал няколко различни по големина метални плочи (с площ около 1 кв.м) от цинк, желязо, сребро, калай, олово и златни листа. Освен това били тествани и няколко необичайни комбинирани материали, сред които и пропито със сяра парче лен с размер колкото металните плочи.
При опитите с всеки материал се използвали различни метални проводници, водещи до затъмненото помещение. Проводниците били много дълги — някои достигали до 12 м. По време на експеримента пациентът трябвало да държи единия му край. Ослепителните слънчеви лъчи облъчвали плочите. Малко след всяка връзка пациентите започвали да правят категорични описания на усещанията си.
От края на проводниците почти до очите им се проточили златисти пламъци, достигащи дължина 30 см. Телата им и цялото помещение се изпълнило със студена енергия од. Пламъкът се олюлявал, когато покоят на въздуха се нарушавал по време на разговор. От това Райхенбах заключил, че въздухът не разпръсква пламъците, а те се влияят от еманациите од, излизащи от устата на пациентите. Тази резонираща реакция подсказвала и за спиращото дъха предположение за предстоящото навлизане на телекомуникациите.
Когато падащите върху плочите слънчеви лъчи били преднамерено прекъсвани и пускани отново, пациентите съобщавали, че пламъците съответно намалявали и се засилвали. Всеки път ефектът от въздействието на светлината върху плочите достигал до пациентите със закъснение от 30 секунди. Баронът разбрал, че при експериментите си трябва да прави постепенни промени, тъй като на силата од й е нужно време, за да се прояви и да бъде усетена.
Баронът позволил на собствената си дъщеря да застане срещу пряката слънчева светлина, хванала в ръка проводника. Всички пациенти видели как от края на жицата се надигнал пламък с дължина около 22 см, като същевременно помещението се изпълнило с приятната хладина на од. Когато дъщерята на Райхенбах отстъпила на сянка, пламъкът намалял и заедно с това всички изпитали мъчителна топлина.
Светлината и металите
Попадналата върху мед слънчева светлина предизвиква зелени и сини пламъци, върху злато и сребро — чисто бели, оловото пораждало сиво-сини пламъци, а калаят — матово бели. От цинка се получавали червеникаво бели пламъци. Когато вместо метал се използвало стъкло, пламъкът ставал ярък и бял. Поляризираната светлина, проникваща под наклонения на 35 градуса прозорец и попадаща върху металните плочи, пораждала забележими промени в оцветяването на пламъците од.
Баронът отново използвал голямата стъклена призма на открития си балкон и проектирал разложената слънчева светлина върху тухлената стена. Медната жица докосвала последователно всеки от цветовете и пациентите съобщавали за приятни усещания в частта от спектъра между виолетово и зелено. Зеленият цвят попада в средата, а от жълтия до червения започвали неприятните усещания. Спектралната зелена лунна светлина, също както и слънчевата, предизвиквала мускулни спазми.