Д-р Браун не преставал да твърди пред потенциалните купувачи и разработчици, че неговият електро гравитационен двигател е в състояние да отведе космическите кораби до звездите. Но сякаш всички, освен него и неколцина други изобретатели били изпаднали в някаква масова летаргия. От друга страна, инвеститорите просто не били в състояние да започнат нов бизнес. Нямали устрема и предприемчивостта на прадедите си, които натрупали средствата си благодарение на някоя нова технология. Основателите на старите династии влагали пари в технологиите, изковали стоманеното лице на Америка. Потомците им като че ли се грижели единствено да увеличат и подсигурят капиталите си.
Браун излязъл в пенсия, но продължил изследванията до края на живота си. Изглеждало, че мечтата му за космически полети ще се осъществи от други. Затова решил да служи с всичките си сили на бъдещето, като помага със знанията си на бъдещите разработчици и мечтатели. По-късните му експерименти се опитвали да докажат Общата теория на полето чрез показване на съществуващите връзки между електричеството и гравитацията.
Години по-рано д-р Браун открил, че наелектризираните въглеродни съпротивления и диелектрични маси излъчват шум, който се оказал свързан с промените в космоса. Оказало се, че при някои скали и особено при гранита и базалта се наблюдават странни „спонтанни волтажи“. Д-р Браун твърдял, че причина за това са внезапните гравитационни флуктуации, преобразувани в електрически заряди. Зарядите били наречени „петроволтови“, а самият феномен — „петроелектричество“.
При измерване се оказало, че петроволтовите заряди са доста мощни, особено при някои специфични силикати. Налице били доказателства за процес, при който краткотрайните изкривявания на пространството стимулират генерирането на електричество! Това означавало, че достатъчно голямо количество подходящи скали могат да бъдат вечен генератор на гравитоелектричество.
Д-р Браун си спомнил за трудовете на американския физик от викторианската епоха д-р Чарлс Бръш, който изучавал гравитационните феномени. Според него някои скали падали „по-бавно“ от други — съвсем малко по-бавно, но все пак достатъчно, за да се забележи. По-нататъшните му проучвания показали, че същите тези скали имали „добавъчна топлина“.
Д-р Браун се сдобил с образци от въпросните скали — линцови базалти — и открил, че те наистина дават много високи спонтанни волтажи. Допрените до повърхността им жици отчитали напрежение от няколко мили волта. Скалите можели да се нарежат и към тях да се свържат много контакти, при което се получавал значителен общ волтаж. Скални батерии! При по-големите образци петроволтовият ефект на д-р Браун произвеждал до един волт.
Странно, но скалните напрежения били свободни от ток и всеки ден се засилвали към 18 ч. и отслабвали към 7 ч. Ефективното изходно напрежение също се увеличавало, но нямало плавните показатели, които отчитали уредите при скалните маси в земята. Други изследователи (Ходованек) повторили и потвърдили тези наблюдения, получавайки изненадващи резултати. За да проверят твърденията на Браун, някои пътували до Андите и получили до 1,8 волта от един-единствен образец! Браун установил, че повишеното съдържание на графит в скалите също увеличава изходното напрежение — а това било в съответствие с откритията му на въглеродните резистори.
Полученото от скалните образци напрежение съдържало два електрически компонента. Стабилният прав ток съдържал втори, наложен сигнал, който варирал според движението на Слънцето и Луната. Малките електрически разряди се оказали свързани с далечни гравитационни пулсови източници в космоса. Д-р Браун открил, че и други богати на силициев диоксид скали спонтанно произвеждат електрически заряди.
Взаимодействието между гравитационните флуктуации и кристалните решетки имало друго приложение. Използвайки скалите като астрофизически инструмент, той можел да следи звездната активност, за която обикновено са необходими огромни радиотелескопи. Д-р Браун наблюдавал пулсар и избухването на свръхнова много преди събитията да бъдат оповестени официално от астрономите. С тези инструменти, намиращи се отново дълбоко под земята, можел да измерва слънчевите изригвания. Скалите неизменно регистрирали сигналите, макар и да се намирали в изолирана среда.