Сигнали
Съюзът между военните и бизнеса инвестирал огромни средства в обикновената ракетна техника. Смятаните за сигурни ракетни системи на военните се разработвали с яростна решителност. Огромни, опасни, неуправляеми и несъвършени, те им създали огромни грижи през 1956 г. Съветският „Спутник“ смутил самодоволната им твърдина. При опитите да се изведе в орбита големият колкото грейпфрут „Вангард“, всички масово произвеждани ракети се провалили.
В края на същото десетилетие д-р Джералд Бул щял да се отклони от първоначалния си път и да стане едър търговец на оръжие. Ако беше проявил търпение, може би щеше да натрупа състояние от бизнеса с изстрелване на частни сателити. Военните бяха решили да инвестират единствено във военната техника, с което определиха обвързаността си за в бъдеще. Направиха го в името на други, а не заради откритията. Космосът трябваше да бъде достъпен единствено за правителството и военните.
Грубото отлагане на мечтата за пътуване в космоса накара нацията да се затвори в себе си. И да започне да пропада. Общественият смут, хаосът и бъркотията си имат един истински първоизточник, те са израз на организираното разбъркване на мечти и очаквания. Националните кампании пропагандират едно нещо, а се получава друго. Често тези обрати са насочени срещу младото поколение, тъй като запазването на династичните богатства изисква упражняването на стриктен контрол над обществото с всяко следващо поколение.
Въпреки това откритията и технологиите никога не спят. Днес можем да ги намерим в лабораториите в мазето или в работилницата в задния двор. Огромна и неизброима армия, от която ще се надигнат вълните на океана на мечтите. Новите открития ще се появят и ще нахлуят в света ни. Въпреки установената система, която методически покосява и унищожава новото, техният час тепърва предстои. Никой не е в състояние да смачка откритието. Откритието със своята манифестация, която дефилира от време на време в нощното небе, е ГОЛЯМАТА неуморна сила и унищожава всеки, който се опитва да му навреди.
Други ще отнесат технологичната корона, когато нациите преследват и унищожават даденото от провидението знание. Нацията, която възкреси проучванията на Браун, ще владее небето и космоса. Мечтите не могат да бъдат унищожени. Те изпълват и преследват обществата, чиито лидери са отхвърлили осъществяването им. Провидението е щедро към мечтателя. Виденията спохождат само онези, посветили сърцето си на новото.
Д-р Томас Таунсенд Браун обичал топлия и слънчев климат и прекарал остатъка от живота си в Уматило, Флорида. Научните му постижения остават легендарни сред онези, които почитат и пазят паметта му. Полетът на въображението е истинският полет в космоса. Вярвам, че д-р Браун е разпознал в собствените си мечти истинската сила, одобрение и слава, които е заслужил. Чудната му мечта от детството остава да живее и до днес.
Глава 8
Смъртоносни звуци. Д-р Владимир Гавро
Сигнали
Слушал със затворени очи ревящите вълни от звуци, стоварващи се отгоре му и пронизващи цялото му същество. Завладяващи, опияняващи, истерия на небесата, омагьосващ и плашещ полет на ангели. Наелектризиращи. Органната музика на Месиен сякаш отправяла послания с думи, а титаничните тръби виели сред почти разбираемите слова. Оливие Месиен, един от великите композитори на експресионизма, използвал гръмовните органи на голямата парижка катедрала, за да предизвика усещания, които могат да се нарекат единствено извънземни. Изкусни и страховити. Черни основи, сини колони, тавани във всички цветове на дъгата.
Звук, ритъм и пространство. Ултрахармонични акорди, издигащи се като отвесни стени от черни дълбини. Огромни звездни кристали, излъчващи тонални благоухания през безкрайния космос. Нежни и лирични мелодии, полет на птици през крехки клони. И мелодични линии, протягащи се към неизследваната пропаст на космоса, всяка със своя дълбок корен от ултра басови тонове. Използваните от композитора basso profunda са жизненоважните опори, силните вертикални стълбове на огромната архитектура, простираща се отвъд стените на изпълнението. Месиен се докосва до дълбоките недостижими корени на световете, за да крепи музикалните си катедрали. Какво величие и красота от звук! Богат с разума, изпълващ целия свят, музикалните течения и атмосферата от тонове. Флуидна музика и смисъл.
Най-фундаменталните сигнали, пронизващи този свят, не се чуват. Те не само са неподвластни на слуха ни, но поддържат съществуването ни. Естествените инфразвуци се разнасят непрекъснато около нас. За щастие, проявите им са редки и несъгласувани. Инфразвуците не могат да се уловят от човешкото ухо, тъй като височината им е под 15 цикъла в секунда. Най-ниската граница, достъпна на слуха ни. Устоите. Основата. Инфразвукът не се чува, той се усеща. В безмълвния му тътен се крие една ужасяваща тайна.