Детонацията може да се причини от внезапно „пляскане“ на водата от една-единствена вълна с „правилна“ ширина и скорост, съответстваща на естествената резонансна височина на залива. Намиращата се отдолу скална основа може да повтори звука като камбана, гонг или цимбал. Геологичният строеж на залива играе голяма роля за ефекта, когато внезапни ветрове или водни течения почукат на естествената „звукова дъска“. Тези естествени тонове имат огромно инфразвуково съдържание.
Количеството инфразвуци при загадъчните тонове е голямо. Всеки такъв феномен създава серия от много ниски честоти. Тези тътени чупят прозорци и разлюляват някои малки градчета. Животните се стряскат от недоловимите сигнали, а хората често остават замаяни часове след замирането им. В някои райони има дори случаи на хоспитализиране заради свързани с „тътена“ заболявания.
Прочути генератори на инфразвуци са и водопадите. Мнозина от по-податливите посетители на Ниагарския водопад изпитват странен световъртеж, който няма нищо общо от нормалния им страх от височини. Гръмовните води създават силни инфразвукови вълни, способни да предизвикат характерното неразположение от разстояние над километър и половина. Изследователите на Антарктида също изпитват неразположение от свързани с леда звуци.
Приливните вълни и други внезапни промени на водната повърхност създават „сейш“ вълни с небивала мощност. Някои от тях били наблюдавани от презокеански кораби — за морската повърхност за невероятно кратко време драстично променя нивото си. Корабите „пропадат“ в огромните океански падини и отново се издигат, след като вълната е отминала. При пропадането някои дори се разбивали в скалистото дъно на заливите, а след отминаването на вълната на повърхността се издигали само отломки. Кадри от огромното земетресение в Аляска от 1964 г. са запечатали подобно катастрофално „пропадане“.
Наред с тези смъртоносни вълни, дори и да не са съпроводени със земетресение, идва гаденето и други свързани с крайбрежието неразположения. Интензивните инфразвукови вълни от морето предават мощния си ефект върху въздуха над района. Тези инфразвукови вълни изминават огромни разстояния. Някои заливи са известни с честите прояви на подобни заболявания, резултат от ежедневното резонансно „вълнение“ на въздуха. Както изглежда, неблагоприятните им ефекти се „складират“ в човешката психика и продължават да действат с часове. Но докато тези феномени произлизат от земните недра и на повърхността, има и други източници на инфразвук — космически.
Огън
Очевидци съобщават за звуци от въздуха по време на земетресение. Грохотът и тътенът сякаш идвал „отвсякъде“ над местността. Типичното за инфразвука е, че източникът му не може да се локализира точно. При експлозията на Кракатау барометрите отчели резки колебания на кратки интервали. Станало ясно, че е намерен нов начин за разкриване на земетресения и други тектонични движения. Страховитото унищожаване на Кракатау поставило началото на една нова наука. Бързото разработване на чувствителни барометри довело до откриването на един цял „инфразвуков свят“.
Противниковите държави от времето на Студената война използвали барометри и сеизмографи, за да определят мощността на периодичните подземни ядрени опити. Чувствителните барометри постепенно се включили в претърсването на атмосферата и земята за откриване на инфразвукови „събития“. Загадъчните и внезапни промени в показанията на уредите показва, че източникът на естествените инфразвуци далеч не се ограничава единствено със земните недра. Многобройни и добре описани са случаите на инфразвуци, свързани със северното сияние.
Северното сияние „свисти, пука, бръмчи и гърми“. Количественият анализатор „не може да разбере“ как подобни звуци могат да се „чуват“, но не и да бъдат записани. Очевидно, някои свързани със северното сияние звуци стимулират психологически реакции, които никога не се регистрират от биологически непроменени електронни системи (Лорънс). Макар споровете да продължават относно по-високите тонове на северното сияние, неговият „гръм“ стимулира въздушни инфразвуци, които могат да се измерят.