Ниските сияния могат да се видят и дори да се почувстват. Свързаните с този рядък феномен звуци и миризми не могат да се объркат. Един химик изкарал невероятен късмет да остане жив, след като мълния от такова сияние минало направо през лабораторията му. Невероятната луминесценция на няколкото платиноцианида била надлежно регистрирана и описана. При друг подобен инцидент мълнията ударила радиокула. Техникът внезапно чул пращящ звук, идващ „от всички страни“, не успял да предаде нито един сигнал, чувствал се напълно наелектризиран и усетил мириса на озон. Многото очевидци на събитието описват разноцветна колона от светлина, обагрила кулата. Всички се уплашили да не би техникът да е бил убит от мощността й.
Високите тонове на пращенето на сиянието се усилват от дълбоко и заплашително буботене. Тези ниски тонове преминават през телата на хората, извадили достатъчно късмет да оцелеят след опасния сблъсък. Звуците пораждат нервност и световъртеж. Ескимосите открай време ги смятат за въплъщение на злото. Легендите им за северното сияние винаги са изпълнени със страх. В тях е описано характерното за инфразвука чувство за безпокойство и ужас, както и „вземането“ на душите от „ходещо по земята“ сияние. Английски наблюдатели съобщават, че видели как северното сияние буквално „се понесло по земята“ подобно на спускаща се от небето колона. Докато изминавала криволичещия си път по земята, цветът й непрекъснато се променял.
Летящите с бясна скорост частици на слънчевия вятър непрекъснато бомбардират планетата ни, Разрушителното им въздействие върху електрическите системи е добре известно. При токовите удари по време на слънчева буря могат да се измерят стотици и дори хиляди ампера индуциран ток. Северните страни проектират електрическите си системи по такъв начин, че да могат да издържат на периодичните мощни магнитни бури. Петролопроводите там също трябва да бъдат много добре заземени и изолирани, за да се предпазят от непрекъснатата индукция. Огромни волтови дъги с ослепителен син цвят са били наблюдавани по оголените сглобки на тръбите по време на мощни слънчеви бури и силно северно сияние.
Малцина учени са се занимавали с периодичните влияния на магнитните бури върху атмосферното налягане. Резките промени в налягането, което може да се регистрира на площ хиляди квадратни километра, несъмнено се дължат на слънчевите изригвалия. Това природно явление има ясно изразено влияние както върху времето, така и върху поведението на хората. Между 1980 и 1983 г. били отчетени около 139 магнитни бури. Обикновено те се случват средно на 155 дни, но този ритъм често се нарушава. Специални военни наблюдатели следят с постоянна загриженост слънчевата активност, главно за да могат да предскажат предстоящите бури и отражението им върху комуникационните системи. Съществува тясна връзка между слънчевите изригвания и въздушните течения.
Въздушните течения с техните криволичещи и вълнообразни пътища през огромни географски райони, престават да бъдат толкова загадъчни, ако се вземат предвид неравномерните слънчеви изригвания и нормалния „фон“ на слънчевия вятър. Слънчевото изригване оказва неравномерен натиск върху неутралната атмосфера. Внезапното въздействие на мощните енергии разтърсва цялата метеорологична система. Най-очевидните очертания на подобни контакти могат да се проследят като по-мащабни промени в атмосферното налягане върху метеорологичните карти. Слънчевото изригване удря Земята като огромна камбана. Резултат на това е северното сияние, а между появата му и гръмотевичните бури също е установена тясна корелация.
Но освен това Слънцето причинява и непрекъснати фонови нарушения. Това е нормален процес, тъй като слънчевият вятър не достига атмосферата като хомогенна вълна, а като вълна с различна плътност. Тази непостоянна бомбардировка предизвиква хармонични промени в атмосферата, които непрекъснато променят и внасят хаос в метеорологията. Ефектът е точно като непрекъснато „барабанене“ върху равномерно посипан с пясък барабан. Отпечатъците на „фоновите“ вълни, предизвиквани всеки ден от слънчевия вятър, са означени на метеорологичните карти като фигури на Кладни.
Слънчевите изригвания и нормалното барабанене на слънчевия вятър създават инфразвукови импулси в цялата атмосфера. Инфразвуковите вълни на северното сияние обикновено не се чуват, но определено могат да се усетят. Измерванията показват постоянен инфразвуков фон, който идва „отвъд“ атмосферата и се разпространява надолу, обхващайки обширни пространства. Атмосферните инфразвуци са най-силни през деня — явно свидетелство, че източникът им е слънчевият вятър. Честотата им при измервателните станции е между 0,67 и 1,5 херца. Височината им непрекъснато варира между 0,67 и 0,83 цикъла в секунда. Тези породени от Слънцето атмосферни инфразвуци много точно съответстват на внезапните промени в човешкото поведение и имат видими социални последствия. Енергийното съдържание на атмосферните инфразвуци представлява един огромен и неовладян засега потенциал.