При излагане на инфразвук с честота между 43 и 73 цикъла в секунда се наблюдава значителното отслабване на зрението. Интелигентността пада до 77 процента от нормалното й състояние. Жертвите напълно губят ориентация. Координацията на мускулите и чувството за равновесие намаляват значително. Малко преди пълната загуба на съзнание се наблюдава крайно понижена сръчност и проблеми с говоренето. Следва почти пълна загуба на способността да се разсъждава.
Откритията на д-р Гавро в инфразвуковия обхват между 1 и 10 херца са наистина шокиращи. Смъртоносният тон е с честота 7 херца. Малкото увеличаване на амплитудата в тази честота влияе върху поведението на хората. Умствената активност отначало се забавя, после се блокира напълно и накрая се разрушава. С увеличаване на амплитудата били забелязани няколко объркващи реакции. Те започвали като пълно неврологично смущение. Дейността на гръбначния мозък се блокирала и автоматичните му функции се прекратявали.
Стражи
Инфразвукът се придържа към земята — феномен, добре известен в животинския свят. Издаваните от женските и от техните малки звуци оставят следите си във въздуха. Високите тонове са въздушни по природа. Това прави женските и малките естествена плячка на хищниците. Ниските тонове се придържат към земята и се „водят“ по почвените слоеве. Издаваните от мъжките звуци трудно се локализират от хищниците. Мъжките звуци „прегръщат земята“ и скриват своя източник. Някои мъжки животни рият с копита или издават ниски ревове. Това са сигнали за общуване, разбираеми единствено за техните себеподобни.
Фактът, че земята притегля и направлява нискочестотните тонове е забележителен дар за животинския свят и увеличава шансовете за оцеляване на мъжките водачи. Когато стадото бъде нападнато от хищници, мъжките могат да продължат да водят спътниците си, оставайки при това напълно „невидими“ и неуловими. Хищниците не могат да определят местоположението на източника на звуците и ревовете на мъжките водачи, защото нискочестотните им сигнали е невъзможно да бъдат засечени. Често хищниците биват връхлитани от мъжки, които запазват дифузивната си комуникация чрез земята.
Същите аналогии могат да се приложат и към инфразвуковите отбранителни системи. Първо, инфразвукът не губи интензитета си дори и след като е изминал много дълги разстояния. Освен това, заради придържането му плътно към земята, инфразвуковите източници не могат да се локализират без специално оборудване. Това би свършило добра работа на онези, които използват инфразвуково оръжие. Но какво ще стане, ако нечия противникова сила използва такова оръжие? Инфразвукът е недоловим. Битката би свършила още преди някой да разбере за началото й. Как може да се разбере за инфразвукова атака? Ето защо първата линия на отбраната трябва да бъде откриването на „невидимия враг“. Развиването на адекватни инфразвукови отбранителни системи първо изисква създаването на детектор за инфразвук.
Отначало д-р Гавро започнал да разработва безотказни инфразвукови детектори за личната безопасност на операторите и за евентуално тактическо приложение. Експериментирал с няколко модела, следващи тайнствените аналози на старите безжични приемници. В един от моделите се използвали поставени в затворено пространство пламъци. Те напомняли детекторите на Лий дьо Форест непосредствено преди изобретяването на триода. Детекторите на Гавро имали различни резонансни кухини и амплитудите на пламъка се променяли според специфичните инфразвукови тонове. Така с тяхна помощ Гавро можел да калибрира интензитета и височината на инфразвука. Но пламъците били опасни и капризни, което не ги правело особено надеждни в битка.