Тези мистериозни устройства били получени като щедри дарове от провидението. Онези, в чиито ръце мечтите получили материалната си форма, изобщо не си задавали въпроса за източника им. Това били аномалии на природата. Никой не би могъл да изобрети такива устройства единствено въз основа на научните познания. Подобно нещо би отнело още няколко века. Не, откритията на Мъри, Периго, Томадели, Хендършот, Хубърт, Колер и още мнозина други не били резултат на обикновено научно постоянство.
Но защо са ни били дадени тези открития? Може би заради предстоящата нужда от тях и заради хуманната им цел. Великите откровения винаги предшестват потенциална световна криза. Великите откровения изпреварват нуждата. Може би те са се появили, за да задоволят потребността от енергия. Чиста и безопасна енергия. Всички тези открития се появили приблизително по едно и също време. В края на XIX и началото на XX век човечеството станало свидетел на чудни открития. Може би са се появили заради предстоящото неправилно и опасно за живота използване на някои природни енергии. Доста хора биха се съгласили с подобно виждане.
Откритията пристигат като пронизващ лъч. Няма значение къде точно се появяват. Ползата от тях е за цялото човечество. Откритията идват като светъл лъч в нощта и улучват в сърцето онези, които ги търсят. Това е активна проява на външно съзнание. Получилите благословения лъч правят открития, изпратени да спасят всички хора от предстоящата гибел. Всеки откривател е виждал и говорел за този „лъч на откритието“. От избора на човечеството какво да прави с подобни послания зависи бъдещето на света.
Технополитика
Неотдавнашните изявления на плазмените физици обещават нови завладяващи постижения в производството на електроенергия за обществото. Наградата от тези изследвания е евтино и чисто електричество в огромни количества. Енергийният източник, за който говорят, теоретически би могъл да стигне за хилядолетия. Ето защо се нуждаят от още милиарди, за да продължат изследванията си. И милиардите не закъсняват.
Защитниците на термоядрения синтез — предимно жадни за пари академици и техните екипи — рисуват светло бъдеще пред сенатската комисия. Самият факт, че Сенатът изобщо се занимава с подобни предложения, прави някои тревожни факти още по-подозрителни. Веднага става ясно, че са настъпили големи и радикални промени в политиката на финансиране на научните програми. Едно време предложенията за термоядрен синтез и различни космически програми били смазвани от членовете на комисията. Поради връзките си с добиващите изкопаеми горива картели никой не желаел да рискува и да позволи появата на нови футуристични технологии, които биха поставили под въпрос финансовата му сигурност.
Днес обаче виждаме несъмнена промяна в политиката в полза на новите технологии, сякаш е била разработена и въведена в изпълнение някаква нова стратегия. Трудно е да се прецени подобно поведение. Съгласно традицията, в Америка парите се правят чрез съпротива срещу откритията и технологиите, а не с тяхното подпомагане. Но може би са се появили нови регулаторни променливи и страхове, които трябва да бъдат разбрани.
Учените пророкуват, че широката достъпност на плодовете на термоядрената технология ще сложи началото на революционни промени в обществото. Думите им, подобно на речите на опитни демагози, успяват да докоснат необходимите струни в сърцата. Нововъведението, казват те, ще направи изкопаемите горива безполезни. Независимостта от намиращите се в чужбина петролни източници ще бъде част от това „предимство“. Наред с обезсмислянето на петрола ще бъде сложен край и на замърсяването на околната среда.
След това планират изграждането на термоядрени електроцентрали. Малки термоядрени реактори ще бъдат в състояние да задоволят националните потребности от електричество завинаги. Кълнат се, че ще настъпи комерсиализиране на термоядрените реактори, стига правителството да подкрепи финансово изследванията и да ги даде за изпълнение на частни концерни. Според наетите от тях икономисти идеалисти резултатите от тази термоядрена революция няма да унищожат интересите на играчите в петролния бизнес. Икономическите съветници предполагат, че петролната индустрия постепенно ще започне да се насочва към производство на химикали. Доколкото подобен алтруизъм никога не е бил характерен за въглищните и петролните компании, членовете на комисията се напрягат да чуят и погълнат всяка дума на обещанието. Някои все още са предпазливи, тъй като седалището на „Стандарт Ойл“ все пак е Америка. Даването на глас в полза на новата технология може да се окаже и опасно.