В онези дни смисълът на думата „атомен“ бил съвсем различен. И багрите на мечтата създавали атмосферата на фразите. Във фразата „атомна енергия“ се долавяло някакво „златно“ чувство. За първи път терминът „атомна енергия“ бил въведен от белгиеца д-р Гюстав льо Бон, който изпреварил всички познати имена, имащи нещо общо с конвенционалната атомна физика. Д-р Льо Бон създал малки атомни реактори, използващи фото ядрени процеси.
Според представите му атомната енергия била сила, която можела да се използва по всякакъв начин, без това да има смъртоносни последици. В простите си устройства той получавал огромни количества фото ядрени продукти без вредни странични ефекти и без отпадъци. За целта не му трябвал уран или други тежки метали. Не разцепвал ядра. Фолклорът около атомната енергия започнал именно с неговите трудове. Чак по-късните изследвания на Кюри извратили идеята в занимания с тежки метали и разцепване на атоми.
Думите „уран“ и „радий“ се използвали във всеки научнофантастичен сериал от 30-те. Работещата изцяло в морето на архетиповете и мечтите фантастика дотолкова превъзнасяла атомната енергия, че никой не вярвал във възможността да се използва като оръжие. Героите употребявали елементите по всевъзможни вълшебни начини в полза на човечеството. Огромното мнозинство читатели изобщо не можели да приемат, че тези метали биха могли да се използват за изработването на бомба. Атомната енергия носела златния ореол на чудото. Надеждата за бъдещето била „атомна“. Тя била средството за непознаващите граници постижения на човечеството. Предстоял нов Златен век, в който основна роля щяла да играе енергията.
Мощта на атома щяла да помогне на човечеството да подчини цялата планета. Благодарение на безкрайната енергия от урана и радия щели да се произвеждат безкрайни количества храна и вода. Пътуването до всяка точка на земята нямало да представлява никакъв проблем. Човекът щял спокойно да достига до всякакви дълбочини в океана и в земните недра. Новите сплави, лекарства и приложения на енергията щели да променят света на бъдещето. Златно бъдеще. След като постигнело всички тези чудеса, човечеството щяло да продължи в космическия океан и да сложи началото на Нова епоха на великите открития.
Предсказана и описана в късия шедьовър на Хърбърт Уелс „Нещата, които предстоят“, тази реалност наистина започвала да се проявява сред някои изобретатели. Панет, Хубърт, Винкелман, Макилрат и Бърк са сред хората, успели действително да получат значителна електрическа енергия от малки количества радий и от уранова руда. Системите им били безопасни. В тях се използвал процесът на естествено разпадане на метала и отделената енергия на частици и полета се превръщала в електричество. В не един случай полученото електричество имало странни и необичайни свойства. Някои предполагали, че причината за ярката студена светлина, получена от тези устройства, се крие в някакви нови заредени частици.
Прогресът при тези първи атомни „генератори“ бил свидетелство за процеса на осъществяване на мечтата. Новият свят започвал да се приближава все повече. Но едновременният прогрес в едно друго течение на науката довело до нестабилност в технологията. В опитите си да ускорят радиоактивното разпадане, физиците открили ядрените реакции. Учените обявили разцепването на атомното ядро за „истинска атомна енергия“, макар че повечето разпознали фундаменталната опасност, криеща се зад тези изследвания. Естественото радиоактивно разпадане осигурява достатъчно енергия, за да осигури потребностите за цели хилядолетия — заявили независимите изследователи. Атомните генератори изисквали прости начини за извличане на наличната енергия. Нямало нужда от друга техника.
Някои писатели предвидили времето, в което ядрените системи щели да се прилагат във всичко и посочили опасностите от насилственото отнемане на тези енергии от природата. Някои дори предсказали криза в световен мащаб, ако тази мощ бъде оставена без контрол. В литературата се появили нови думи. „ВЕРИЖНА РЕАКЦИЯ“. „МАСОВО УНИЩОЖЕНИЕ“. Фразите започнали да проникват в психиката на хората наред с ужасяващите изводи. В иначе спокойния океан на мечтите се разразили бури.
Извличането на годна за използване енергия от естествената радиоактивност е правилният начин за използването на тази енергия. Онези системи никога не изисквали обогатяване на материала, както може да се види от първите патенти на атомни батерии. В достатъчно големите устройства получаваната енергия можела да бъде огромна и постоянна, а генераторите — да продължат да работят векове. Някои от атомните батерии представлявали вакуумни лампи. В тях се използвали радиочестоти, с които се „напомпвали“ естествените радиоактивни горива. Получената енергия далеч превишавала получаваните от съвременните атомни батерии количества. Тези системи си остават, по един странен и подозрителен начин, напълно забравени.