Макар че тези изобретения били патентовани и демонстрирани пред публика, разцепването на атома набирало популярност сред военните. Новото „обещание“ било за БОМБАТА, която щяла да спечели всички сегашни войни и да предотврати бъдещите. Имало обаче обществена реакция, която сварила учените неподготвени. Налице била твърда съпротива срещу разработването на унищожителни атомни технологии. Никой не вярвал, че атомната енергия може да се използва първо като оръжие, а едва след това за мирни цели. В умовете на информираното общество „истинската атомна мощ“ не намирала отзвук. Истинската атомна мощ била дар, благодеяние, обещание и потенциал за едно спокойно бъдеще. Погледната в светлината на онези забравени патенти за атомни батерии, тази мечта лесно може да се разбере. Документите съществуват все още като доказателство, че океанът на мечтите разкрива истините, когато се търсят и откриват от всеотдайните.
Въпреки това другият лагер бил далеч по-силен от безбройните независими изобретатели на атомни генератори. Твърдо решени да докажат, че природата може да бъде принудена да даде атомната си енергия, физиците започнали да извършват смъртоносните си експерименти под покривалото на военната тайна. Финансирана от невероятно богати инвеститори, които виждали бъдещата атомна индустрия в ръцете на „квалифициран научен персонал“, работата по разцепването на атома напредвала.
Дори терминът „атомен“ започнал да става мръсен. От златна надежда думата започнала да се свързва с мъчителна смърт. Използвана във война, думата била омърсена. Вина и шок. ХИРОШИМА. НАГАСАКИ. Масово убийство. Мислите се излъчвали като смъртоносни лъчи. Вина и шок. Навсякъде и всеки път, когато се правели опити, следвали страхът и чувството за обреченост. АТОМНИ ГЪБИ. Чувството било вледеняващо. Страхът бил истински. Самата мисъл за атомна авария карала хората да се обливат в студена пот. Потта на параноята и Студената война. Интересно как мисълта за атомната пещ предизвиква студена пот. Били направени опити да се отвлече вниманието — енергията била наречена „ЯДРЕНА“, но това нямало кой знае какво значение.
Думата АТОМЕН била омърсена. МРЪСНИ бомби. Радиоактивни. РАДИОАКТИВНА ПРАХ. Атомен или ядрен — терминът просто нямал значение. МЕГАТОН. Кошмарите на децата показвали изпълващото света чувство. СТРОНЦИЙ–90. Залягай и се крий! Отправяли се молитви за недопускането на ТРЕТА СВЕТОВНА ВОЙНА. Свят, загиващ в атомна пещ. АРМАГЕДОН. Децата се замислили дълбоко. Ако атомната енергия е върховото постижение на високите технологии, то светът е обречен. Мечтата на обществото била отложена, потисната и унищожена за пореден път от могъщите обществени хищници. Мечтите на малцинството управлявали мечтите на мнозинството. Още надежди били отложени.
Пронизващите думи на Студената атомна война станали безпомощни, когато в крайна сметка породили едно странно обществено движение далеч от проклятието на високите технологии. Сякаш бомбата вече свършила смъртоносното си дело в сърцата, радиоактивната прах покрила телата на растящите деца и създала мутанти. Бягащи. Бягащи мечтатели. Бягащи от атомната светлина, от ужасния Молох, заплашващ да изяде техните деца, родители и светове. Бягащи навътре и отхвърлящи всичко външно. Отхвърлящи и променящи. Движението навътре сред младите не се ограничило до високите технологии. То се стремяло към отхвърлянето на технологиите въобще. С този странен психичен скок американската младеж се гмурнала в зелената земя, за да се появи като някогашните индианци. ПЕЙОТА. МЪНИСТА. ДЪЛГА КОСА. ГРАФИТИ. ДЕН НА ЗЕМЯТА. Нови пронизващи думи.
След войната уранът останал чиста дума само за онези, които търсели в пустините с гайгерови броячи. Уранът сега бил средство за правене на пари, а не преследваща нова технология наука или мечта. Синтезът обаче бил нещо ново. Синтезът щял да бъде усъвършенстване на започнатата от Кюри ядрена наука. Макар и ядрен, процесът бил ЧИСТ. Той бил БЪДЕЩЕТО, гладката и лъскава повърхност на син метал. Аеродинамичен, със стъклени сфери, цилиндри и циферблати. Разцепването на ядрото разделило света, мечтата и надеждата. Синтезът щял да излекува раните и да ги съедини отново.
И така мечтата отново възкръснала. Усмихнати оператори в бели дрехи, вървящи през облицовани с черен мрамор зали с блестящи прозорци. Колони и позлатени капители. Прекрасни помещения и термоядрени реактори сред зеленина. Отново чист въздух. Отново съвършена мечта. Водород, излизащ с тихо съскане от големи цилиндри от синя стомана и попадащ в огромния стъклен купол в средата. Реакторът мечта на научната фантастика. Опияняващо видение.