Резултатът бил дълъг списък от провали. За съжаление не успяло нито едно от най-сериозните и щедро финансирани начинания. Проектите не успели да изпълнят обещанието за получаването на постоянна енергия от термоядрен синтез. Поради множеството провали на системите за магнитно задържане повечето физици просто се отказали от надпреварата. След като били пропилени милиарди долари най-сетне станало ясно, че системите за магнитно задържане нямат никакви шансове за успех. Намерили се хора, които предпочели да заложат на сигурното и си издействали „безопасни“ места в бюрократичната йерархия. Вместо да рискуват годишните си заплати в коренно нови научни проекти, те предпочели алтернативен начин на работа. Оцеляване. Започнали да използват новите проекти „ей така“, просто колкото да вържат двата края.
Хората, избрали подобна позиция, вече са приели, че термоядреният синтез е задънена улица. Задънена улица, но осигуряваща постоянни доходи. Много учени отстъпили от „рискования“ пиедестал на търсещите успех проекти, се задоволяват с по-скромната позиция на теоретици. Книгите се продават по-добре и по-дълго. Доходите от продажбите им продължават да постъпват след поредния неуспешен проект. Лесно е да пишеш статии и да водиш аналитични дискусии върху много провалили се проекти, просто защото провалите са много. Оцеляване. Лавиците на библиотеките са пълни с материали за ядрения синтез. Но въпреки това няма нито един реактор.
Отложени мечти
Загубата на мечтата за термоядрения синтез се превърна в поредното изгубено търсене, в поредната причина за разочарование. След Втората световна война като че ли всяка нова и обещаваща технология методично се оценява от регулаторите като „непрактична и невъзможна“. По един подозрителен начин тези оценки съвпаднаха с първите военни стъпки във Виетнам. Очевидно пренасочването на националните интереси е следвало пренасочването на старите пари в Индокитай. А финансите нямат проблем със загубата на каквито и да било жизненоважни социални разработки. Тях не ги е грижа дали някое гениално откритие ще получи разпространение или не.
Но за регулаторите последствията не се оказали отчайващи. Разочарованото общество може да се контролира. Всяка изгубена социална мечта се превръща в ново обществено заболяване. Когато социалните митове се развенчават, нацията се деморализира. Ето защо започнало активното търсене на изкуствено създадени нови митове, на нови „мечти“. Правителствената пропаганда се настанява на мястото на всяка отложена надежда. Вече попречили на естествения поток открития заради интересите на старите пари, регулаторите започват да спонсорират синтетични мечти, предназначени да заместят премахнатото. Но и най-малкото дете разбира кога му се отнема истинска мечта.
За огромно съжаление именно възрастните откриват, че най-съкровените им мечти са били не само отложени, но и направени недостижими. Производството на алтернативни обществени цели и други митове непрекъснато отклонява вниманието ни. Такива фалшиви мечти са дело на излишъка мечтатели и шмекери в излишно раздутата американска интелигенция. Избирането на една синтетична мечта от многото се превърна в политика на регулаторите. Хляб и зрелища.
Мечтите и целите, които правителството представя пред очите на своите граждани в страната на единството, могат да бъдат примамливи и завладяващи. Завладяващи за конкретния момент. Но мечтата може да успее само ако се получи от истинския източник на провидението. В сърцето на всяка разкрасена с фантазия мечта се вижда диамантената истина. И докато фалшивите пророци и техните синтетични мечти рухват като красиви разноцветни хвърчила, в ядрения синтез има истина. Един човек е успял да я открие. Огромното финансиране на новите проекти за термоядрен синтез е начин за запазването на обществения дух на почти подсъзнателно ниво посредством синтетична мечта. Това обаче е кампания, основана на жалко невежество. Синтезът е бил постигнат. Бил е създаден успешно изпитан работещ реактор. Изпитан и забравен.
Упоритото разработване на магнитни контейнери продължава и до днес. Дори руският реактор „Токамак“ с целия си огромен размер не е в състояние да постигне целта си — термоядрения синтез. Именно затова съперниците на Запад настояват за държавно финансиране за следващия половин век! През 70-те имаше няколко забележителни алтернативни системи, използващи фокусирани лазерни лъчи за предизвикването на термоядрен синтез във водорода. Но тези огромни системи, колкото и алтернативни да бяха, се оказаха като цяло неуспешни. По-късно стана известно, че проведените от лабораториите „Сандия“ експерименти били само спектакъл, целящ да прикрие военен проект, в който основната роля се играела от лазера. Отложени мечти. Разбити надежди.