Ако нямаше поне една важна забравена страница в историята на изследванията на ядрения синтез, вероятно щяхме да приемем дърдоренето на онези, които задоволяват собствените си материални нужди с публикации върху нещо постигнато. Всички академични задевки и позьорски кампании странно се разминават с едно събитие от 1965 г., когато бил демонстриран успешно работещ реактор, само за да бъде отхвърлен през 1966 г. при подозрителни обстоятелства. Дори докато се разработвали и изпробвани някои от най-модерните проекти за магнитно задържане, вече съществувал нормално работещ термоядрен реактор.
Тази информация преобръща естеството на цялото представление с термоядрения синтез и го представя в нова светлина. Защото ако наистина е имало работещ термоядрен реактор, за какво са били необходими огромните разходи за все по-нови и по-сложни проекти? Възможно ли е този „проект за финансиране“ всъщност да представлява начин за отлагане на моменталното въвеждане на успешно работещ реактор в полза на заплашените петролни картели?
За всеки запознат с историята на публикациите новината за човек, контролиращ термоядрени реакции през 1965 г. (при това достигнали до етап на само поддържане), звучи наистина невероятно.
Но това събитие далеч не е единственото за целия XX век, на което е било скалъпен номер. Забравената наука, спяща в непроучените патенти и викторианските текстове, ще преобърне ума на всеки осмелил се да разбие общоприетия начин на мислене.
Бягайки от последствията от състоянието на постоянно регулиране, занимаващите се с наука често са принудени да се върнат към викторианската литература и именно в нея преоткриват истината. За някои това не е приятно удоволствие. А необходимост, която определя живота им.
Но мечтите се осъществяват само от онези, които ги търсят. Онези, които са видени и докоснати от лъча на откритието, знаят неговата сила и жажда за хуманност. Въпреки късата памет на учените, сред тях има и такива, чиито сърца са достатъчно чисти, за да получат нови мечти. Нови видения. Отговори на загадки, които ни карат да търсим истината в студена ветровита нощ, носейки мъничка свещ. От всички проекти, търсещи неоткриваемия Граал на ядрения синтез, един все пак е успял. Трябва да сме щастливи, че сме открили този документ. Защото от него ще стане абсолютно ясно, че ако е можел да бъде унищожен, сегашните му собственици отдавна да са го направили. Но устройството е част от записаната история и затова можем да бъдем сигурни в съществуването му. Налице е една легенда, една биография, подкрепена с непоклатимите доказателства от самия Патентен регистър. Защото устройството е било патентовано!
Д-р Фило Т. Фарнсуорт
Създателят на електронната телевизия д-р Фило Т. Фарнсуорт открил начин за постигане на термоядрен синтез. Той демонстрирал реактора си пред няколко групи висококвалифицирани специалисти. Те видели системата и потвърждават, че тя е наистина работеща.
В това кратко биографично представяне трябва да припомним, че д-р Фарнсуорт е истинският създател на електронната телевизия. Той е един от най-пренебрегваните изобретатели на XX век. През 1927 г. младият гимназист получил целия работещ модел на електронната телевизия от един-единствен вдъхновяващ лъч. Надраскана върху лист от тетрадка и запазена от учителя му по физика, същата тази схема се превърнала в документа, запечатал името му в по-късните съдебни дела.
Патентите му са забележително напредничави за своето време. Способността му да проектира електронни лампи с необичайна форма му позволила да създаде напълно нови електронни компоненти, които и до днес се използват от военните. Все още нямало прецедент за електронната телевизия. Частите на системата трябвало да бъдат изобретени. Дизайнът на електронната телевизия изисквал всяка част, всяка лампа и всеки отделен компонент да бъде разработен, тестван и използван. В бърза серия разработки д-р Фарнсуорт и екипът му изобретили и използвали всяка част. В хода на работата се научили и как да ръководят изработването на частите, с което откривателите на телевизията поставили началото и на телевизионната индустрия. По-късно това позволило да се построи малка фабрика за производство на различните модели.
По онова време нито една корпоративна инициатива не била в състояние да примами гения за производство на адекватна телевизионна система. Дори Американската корпорация за радио разчитала на старите си механични модели като отправна точка за разработването на новата система. Тези механични устройства били искрящите чудеса с безброй огледала, останали от викторианско време. Имената на Беърд, Роузинг, Дженкинс и други задължително изплуват в паметта, когато си спомняме за онези чудни и вдъхновяващи работещи модели. Други извели механичната телевизия до точката на съвършенството. Но макар и перфектни за времето си, механичните телевизори не били нещо повече от „мигащи прозорци“, произвеждащи неясни и размазани сенки. Трябвало нещо напълно различно, нещо свежо, което да постави началото на новата епоха на истинската телевизия. Това ново и свежо начало вече било патентовано и работело в лабораториите на Фарнсуорт.