Успехът дошъл. В архива на патентите се вижда, че Фарнсуорт постигнал целта си през 1965 г. По-големият четвърти вариант на реактора щял да превърне „Ай Ти Ти“ едва ли не в единствен играч на пазара на електроенергия. Големи модели можели да се инсталират навсякъде. Системата доказала работоспособността си през всичките седем забравени години на разработване. Построяването на термоядрени електроцентрали щяло да бъде повече от изгодно за „Ай Ти Ти“ и да донесе трилиони долари печалба. Реакторите били прости за построяване, поддържане и управление. Д-р Фарнсуорт и екипът му върнали многократно всеки вложен цент на компанията! В такъв случай, кой наредил на „Ай Ти Ти“ да се откаже от производството?
Контролиран синтез
С оповестяването на последните постижения Фарнсуорт бил посрещнат от напълно неочакван и необясним обрат на нещата. „Ай Ти Ти“ постепенно поглъщали целия проект през последните години. Всички свързани с него патенти били приписвани на компанията, дори когато постиженията на д-р Фарнсуорт идвали бавно и на последователни стъпки. И изведнъж „Ай Ти Ти“ престанала да „проявява интерес“ към системата.
Любопитно и подозрително изглежда фактът, че въпреки постоянния прогрес, постиган с минимални разходи, „Ай Ти Ти“ вече възнамерявала да изостави напълно проекта. Повлияни от професионални „лобисти“ членове на управителния съвет настоявали за закриването му. През същото това странно време анализаторите от Уол — стрийт изразявали своята „загриженост“ за „Ай Ти Ти“ и посочвало субсидирането на Фарнсуорт като „ужасна грешка“. Самият Фарнсуорт станал пряка мишена на всяка корпоративна смъртна присъда. Наета от все още неизвестни поръчители да убие проекта и лидера му, „Ай Ти Ти“ се прегънала като намокрена мукава под натиска.
Това пълно противоречие е прекалено подозрително и издава познатия стил на американската технология. Странните обвинения срещу „Ай Ти Ти“ остават в незаличимата памет на историята. Вестниците, списанията и другите публикации от онзи период ясно показват цялата кампания. Въпреки това — и също толкова неизличими — са патентите и периодичните записки, оставени ни от Фарнсуорт във връзка с контролирания термоядрен синтез. Кой е „разговарял“ с „Ай Ти Ти“ и ги е убедил да не продължат по-нататъшното развитие на реактора. Американската електрическа компания започвала надпреварата в ядрените реактори и същевременно стояла начело на кампанията срещу термоядрения синтез, използвайки всяка тактика за постигане на пълно господство в енергетиката.
Голямата приемна зала на „Валдорф“ кипяла от притеснения относно проекта на Фарнсуорт. Докато се обличал за официалната вечеря, Фарнсуорт получил удар. След това внезапно бил „освободен“ от проекта, вече заради „здравословен проблем“. Нещо повече — „Ай Ти Ти“ официално заявила, че проектът бил провал „задънена улица“. Д-р Фарнсуорт получил втори удар в самолета на път за дома си.
Охлаждане
По време на дългия период на възстановяване Фарнсуорт решил да продължи да разработва реактора си самостоятелно и да го доведе до съвършенство. В края на краищата той бил негово създание, защо да не може да преследва целта си самичък? Д-р Фарнсуорт се опитал да си върне патентите от „Ай Ти Ти“. Поради официалното обявяване на проекта за „задънена улица“ той смятал, че от компанията ще бъдат повече от доволни да му продадат „пропилените“ патенти. Реакторът бил „окаян провал“, така че той (не те) щял да поеме щетите и да изкупи онова, което на научния пазар се смятало за безполезно.
Фарнсуорт се свързал с „Ай Ти Ти“ и открито обявил намеренията си. Отговорът не закъснял — бърз, студен, измислен предварително и имперсонален. За нищо на света не биха му отстъпили правото да продължи проекта. Нещо повече — „Ай Ти Ти“ официално предупредила Фарнсуорт, че завинаги ще упражнява контрол върху всички негови самостоятелни занимания върху реактора, независимо от неговата „неприложимост“. През 1966 г. „Ай Ти Ти“ прекъснала всякакви официални финансови отношения с Фарнсуорт и на практика го изправила пред фалит. Някои от патентите му си остават изцяло в техни ръце и до наши дни. С няколко бързи и перфектни от законова страна хода компанията успяла да придобие пълна собственост върху всички разработки на Фарнсуорт за бъдещето. И тази странна реакция е породена от устройство, обявено за „задънена улица“!