През юли 1969 г. Фарнсуорт създал малка лаборатория в мазето на университета в Биргъм. С купено със собствени средства оборудване и с щедрата подкрепа на университета, той продължил изследванията си. Изведнъж обаче от всички страни започнали да го притискат кредитори. Нещо повече — оказало се невъзможно да се сдобие с горивни материали. Деутерият и тритият вече попаднали под специален режим и нямал право на достъп до тях. По същото време получил предложение от „Сони“, но вече не можел да продължи. Болен и емоционално потиснат от разправиите си с Американската корпорация за радио и „Ай Ти Ти“, Фарнсуорт починал през 1971 г. Никой от „Ай Ти Ти“ не се поинтересувал за бедната му вдовица.
Изгасване на светлината
Има благородни личности, в чиито сърца живеят мечтите на цели общества и бъдещи светове. Повечето млади учени дори няма да си спомнят проекта на Фарнсуорт. Повечето от тях ще възразят, че твърденията му са „невъзможни от научна гледна точка“. Арогантното им отношение се основава на липсата на една жизненоважна информация — тази на Патентния регистър. Подобни пристрастни отношения са се превърнали в рефлекс, основан на непълнотите в познанието. Единствено подозрението може да обясни най-добре високомерния начин, с който днес в академичните кръгове се използва етикетът „псевдонаучен“. Наистина е чудно, че това определение се появява след — винаги след — някое застрашително научно постижение на независими учени.
Има редица преплетени причини, поради които малцина са чували за термоядрения реактор на Фарнсуорт. Те не се ограничават със съвременната научна цензура. Днес патентите на Фарнсуорт са собственост на „Ай Ти Ти“ и компанията носи отговорността пред обществото за унищожаването на технологията. „Ай Ти Ти“ никога няма да публикува патентите за лицензиране. „Ай Ти Ти“ запазва положението си, въпреки че според закона двадесет години след издаването им патентите стават общодостъпни. От 1982 г. насам всеки би трябвало да има правото да се запознае свободно с тях. „Ай Ти Ти“ обаче продължава да отказва това право на всички предприемачи, решили да развиват и предлагат на пазара устройството. Наистина странно отношение към проект, обявен за „окаян провал“.
Какво може да заплаши финансовите династии повече от едно ново откритие? Регулаторите отначало решават кои открития са „допустими“ и едва след това — кое знание е „позволено“. С други думи контролът върху откритието предхожда контрола върху познанието. Контролът върху познанието предхожда контролът върху информацията. А контролът върху информацията не позволява ново откритие — и всичко това е в интерес на онези, чиито финанси в един момент биха се оказали застрашени.
Фундаменталното естествено откритие е силата, около която се суетят кооперациите, уплашени от често жестоките обществени промени, често последвали появата на нещо ново. Невежеството спрямо основните научни открития означава невежество спрямо състоянието на съвременния свят и посоката, в която се движи. Революционната технология представя възможности за пълна промяна на обществото и на хода на световната история. Ето защо фундаментално революционните технологии като тази на д-р Фарнсуорт биват преднамерено потискани. Не знаем със сигурност реалната дълбочина и размери на този заговор. Знаем със сигурност, че днес светът се води от дегенерирала технология, от изкривен и синтетичен фрагмент от забравената наука.
Технологичната революция е истинска революция. Династиите се страхуват най-силно именно от нея. Отлагането на потенциални технологични революции означава контрол на фундаментално ниво — в Патентното бюро, на пазара, в самото правителство. Отложената технология запазва финансовата стабилност на няколко „стари фамилии“ за сметка на човечеството като цяло. Науката, призвана да служи на провидението и на човечеството, е изгубила първата си любов. Тя е изгубила пътя си, тъй като той е объркан от многобройни и неоправдани финансови договорености.
Но къде е познанието за изгубената технология? Къде се крие то? Как успява да излезе на бял свят? Кои са онези, чрез които изгубената информация се връща при обществото, за да се усвои и да получи разпространение? Погледнете в патентните архиви. Ще ги откриете прекрасно запазени — при това напълно законно. Термоядреният синтез е постигнат, проучен, преценен, порицан, убит, погребан и цензуриран. И това е само един епизод, за който днес е „забранено“ да се споменава. Забележително е, че занимаващите се с ядрен синтез в цял свят дори не знаят, че целта им е постигната съвсем реално още през 1965 г. Преди четири десетилетия.