Всички аспекти на живота били скроени според огъня. Той се превърнал в социален еталон, във върховен израз на господство. В новите митове, песни дори се осмелявали да твърдят, че всъщност природата е „родена от огъня“. Огънят фокусирал човечеството върху себе си. Природата се виждала чрез огън. Търсел се нейният огън. Навсякъде, където се намирал в естествен вид, огънят бил почитан. Огънят бил силен. Водата — слаба. Огънят изпарявал водата. Огънят прогонвал водата. Цялата природа била гледана през пламъци.
Планините се възприемали като замръзнали червени и виолетови пламъци, а зелените дървета напомняли „зелени огньове“.
Роби на огъня
Абсолютната нужда от огъня за оцеляване се разкрила като коварна нова зависимост. Огънят започнал да създава закони за преданите си слуги. Научавани емпирично, тези изисквания били прости уравнения. Няма гориво — няма огън. Няма огън — няма оцеляване. Няма гориво няма оцеляване. Простата идея се настанила с решаваща и ужасяваща окончателност. Третото проклятие на огъня било заробването на човешките действия към изискванията на огъня — правила, които вече се превърнали в абсолютни императиви за оцеляване. Изчезнел ли огънят, с него си отивала и надеждата за оцеляване.
Човечеството научило и никога не забравило урока. Този страх се загнездил дълбоко в ума. Сега човечеството било дамгосано със знака му. Урокът учи за смъртта на огъня при липсата на труд. Създава светлината. Трудът създава топлината. Трудът създава доброто. Всички добри неща идват от труда. Трудът създава живота. Трудът означава оцеляване. Урокът поставя знак за равенство между оцеляване и огън, огън и труд, светлина и смърт. Забележително модерно! Тази тема периодично се възражда в изкуството.
Огнена гордост
Уплашеното човечество влязло в съюз с постулатите на огъня и започнало да им служи. Така станало неспособно да си представи алтернативна на огъня сила и затова оцеляването се определяло изключително от една натрапчива мисъл — набавянето на гориво. Племенно пристрастяване към огъня. Огънят научил човечеството, че съществуват само две неща, от които винаги ще зависи оцеляването му — огън и гориво. Подчинението на огъня научило хората, че те са второстепенни същества. Самият огън бил висш израз на природата, върхът, чрез който се получава светлина в нощта и топлина в убийствено студената зима.
Загубата на огъня вече било нещо, пораждащо сковаващ страх. Страх от студа. Страх от тъмното. Страх от това какво може да се спотайва в тъмното. Гордостта на огъня извела човечеството в замръзналите пустини, до които никой не се осмелявал да припари по времето на водните митове. Вдигнали факлите си, първенците повели племената си напред. Старите умирали в снеговете и гледали как телата им стопяват леда. Докато умирали, звучали водни песни. Жените се оплаквали, а децата треперели от студа. Гордостта на огъня принуждавала племенния вожд да ги накара всички да потеглят на север към нови земи.
Гордостта продължавала напред, без да обръща внимание на крещящите им нужди, на виковете от океана на съзнанието. Огънят щял да ги държи. Огънят щял да ги пази. Огънят щял да прогони леда. Сега, озовало се сред ледени върхове и пустини, човечеството изведнъж открило една нова голота. Уязвимост чрез съблазняване. Огънят ги водел напред в зоните на зависимостта, където животът им бил изложен на нови и непознати смъртни опасности. Прекалено закъснели да си възвърнат чувствата и разума, много племена били унищожени от своеволията на огъня.
В северните планини от син лед нямало гориво. Много племена загинали, когато огънят изчезнал. Дали стигнали дотам да се горят един друг? Замръзнали тела, седнали в кръг на скалните тераси, развявани от ледения вятър гъсти кафяви коси. Изгубен огън. Изгубен живот. Сега всичко на север било отчаяно съсредоточено върху огъня. Огънят научил човечеството, че без него не можело да се оцелее. Огънят бил дързък и съществувал за сметка на човешкия живот. Огънят удовлетворявал някои нужди, като същевременно заплашвал живота на онези, които се грижели за него. Основната му заплаха била, че може да угасне. Ако огънят изчезнел, човешкият живот щял също да угасне.
Поглъщащият огън
Светлината и топлината на огъня се свързвали с труд, загуба и непостоянство — тримата убийци на човешката душа. Смъртта на светлината поради липса на гориво се превежда от ума направо като смърт на надеждата. Това било лъжа, която отначало можела да се разобличи просто като се погледне слънцето или звездите. Старите водни песни. Обещанието на огъня към човечеството за свобода и оцеляване представлявало средство за заробване. Огънят вече бил по-скоро звяр, отколкото магия.