Постоянното желание за огън се основава на фалшивата предпоставка, научена най-напред от онези, които първи използвали свързаните с огъня умения. Постоянната потребност от нови машини се определя от лъжа, която обещава поредното оцеляване, но която е всъщност единствено моментно желание за гориво. Ако няма гориво, няма да има топлина. Липсата на топлина означава липса на движение. Липсата на движение означава липса на машини. Липсата на машини означава липса на оцеляване. Ако няма огън, няма да има и общество. Лъжата продължава да съществува, границите й са определени от академиците и подсилени от финансистите.
Тя твърди, че без топлина, без огън, няма да има и средства за оцеляване.
Тази злощастна първа технология създала отрицателни шаблони в човешкото съзнание, които завинаги отклоняват човешките очаквания. Съвременната технология прегръща фаталната тема на термодинамиката и въплъщава „границите“ на човечеството. Те са очакваните параметри, в които ще работи разменящата енергийни потоци машина. В действителност, термодинамичната граница е периметърът, очертан ревниво от огъня. Така той приковава вниманието ни толкова силно към себе си, че сме забравили за природата и нейните пълни с чудеса съкровищници.
Ние създаваме машини с огнена „работеща субстанция“ в умовете си. Ако машината няма работеща субстанция, тя не може да работи. Това обяснява резките граници между произведенията на изкуството и произведенията на технологията. В древния свят изкуството е функционирало във водния свят. Виденията се движели през и около произведенията му. Изкуството работело. А сега, щом изкуството не се движи, не се загрява, не звъни или не свети, то „не работи“. То не е машина. То е изкуство. Днес се твърди, че произведението на изкуството не е никакво произведение. Машините са истинските неща. Огънят продължава да мами.
Водни песни
Суровите уроци, донесени от огъня на древното човечество, биха могли никога да не намерят сигурно място в човешката психика, ако бяха изследвани и разработени технологически по-фундаменталните енергии. Огънят дълбоко изкривил и разделил човешкото възприятие за природата и завинаги фиксирал светогледа и технологията ни към така наречените „термодинамични ограничения“.
Огънят нанесъл жестоки вреди на съзнанието ни, постоянно филтрирайки нашите видения и живи мисли. Тези вреди отровили технологичните ни мечти. Отчаяната ни потребност от повече топлина, повече светлина и повече движение не ни позволява да открием други начини за тяхното получаване без помощта на огъня. Машините без огън са дамгосани като „невъзможни“. Малко са инженерите, според които може да съществуват и други, по-фундаментални енергии от огъня или топлината. Тези енергии текат вечно. Тези енергии са навсякъде, те съществуват редом с познатите проявления на морето и слънцето, на звездите и вятъра. Съществуват други енергии, както съществуват видения и мечти. Но всичките ни мисли са съсредоточени върху оцеляването и затова не сме склонни или способни да се освободим от огнената парадигма.
Въпреки тази тъжна нагласа, от която мнозина не могат да се освободят, ужасният шаблон на огъня не е единствената гледна точка към света. Огънят не е единствената енергия, която може да ни предложи природата. Време е отново да се вслушаме какво ни пеят водните песни, митове от старата зелена гора. Съществува огън, и той убива. Но природата е градина, съкровищница на динамики.
Работещата субстанция на водния свят са виденията, символите, архетипите. Там са и технологиите, които призовават и усилват тези потоци на въображението. Но те успяват да намерят и материалната си изява. Децата го знаят. Експериментаторите и изобретателите търсят тези изяви. И тези материализации, винаги съществуващи и рядко виждани, биват откривани периодично и „случайно“.
Това се случва само когато видението изпълни хората до такава степен, че за миг успява да вдигне огнената маска, шаблона. Тогава се правят „аномални открития“. Всъщност „аномалия“ е блокирането на собствения ни ум. Затова онези, които правят подобни открития и създават „аномални“ технологии, рядко стават част от академичната общност, в която огненият шаблон е суров и убийствен. Където мечтите са гонени, мразени, унищожавани и погребвани. В действителност, изпълването с водни символи, образи и мечти унищожават огнения шаблон. Старите хора за знаели тайната. Водата угасява огъня. Водата унищожава огъня.