Одическа химия
Пациентите разгледали групите елементи и описали техните цветови характеристики. Елементите с много цветове разполагали с многопластови, подобни на пламъци еманации. Баронът отбелязал, че всеки от групата най-прилежно и независимо от останалите потвърдил неговата „Одическа таблица на елементите“ — кадмий (бяло, синьо), кобалт (синьо), сребро (бяло), злато (бяло), паладий (синьо), родий (синьо), хром (зелено, жълто), титан (червено, виолетово), арсен (синьо-червено), осмий (червено, сиво), калий (червено, жълто), никел (червено, жълто, зелено), сяра (синьо), селений (синьо, червено), калай (синьо, бяло), мед (червено, зелено) и т.н.
Освен това пациентите съобщили, че усещат Силна од-хладина от сяра, бром, графит, арсен, телурий, йод, селений, фосфор, кислород и манган. Силна од-топлина се получавала от злато, платина, калий, живак, калай, кадмий, иридий, желязо, кислород, родий, литий, цинк, осмий, олово, никел, натрий, антимон, кобалт, сребро, титан, мед и паладий.
Пламъците на някои елементи се изтощавали странно бързо. Върховете на пробите пораждали най-интензивните цветове. Разнообразни и определено по-плътни на вид, тези аури наподобявали електрическа „корона“. С тези основополагащи данни Райхенбах бил в състояние да създаде „Периодична таблица на од“. Той открил, че силно електро положителните елементи (алкалните метали) произвеждат од-топлина, а силно електро отрицателните (халогени) — од-хладина. Тези известни източници на од осигурили на барона експериментална база, на чиято основа могат да се правят нови сравнения. Разбирането на начина, по който се променя од при преминаването си през различни материали, би изяснило по-пълно нейната същност.
Блоковете от различни метали (запоени мед и цинк) не предизвиквали смесени усещания у пациентите — те усещали поотделно еманациите на всеки един от елементите. Прикрепените мед и цинк генерирали единствено „медна топлина“ и „цинкова хладина“.
Оказало се, че стъклените пръчки, оставени само за няколко секунди под въздействието на позитивни од-елементи или негативни од-елементи, запазвали своя „од-заряд“ много по-дълго в сравнение с другите тествани материали. Следователно од можела да се предава като бавно движещ се ток през всякакъв проводник.
Имало и някои материали, които не провеждали од — хартия (особено многопластова), кожа и дебели тъкани с много нишки. Од можела да прескача през празнини и бариери, образувайки своя собствена верига направо през материята. Поведението на од не е като това на електричеството — тя не заобикаля и не избягва вътрешността на материалите и геометричните форми, а прониква през повечето от тях.
Силата на самите еманации от различните елементи също била различна. Обикновено те имали формата на мек пламък, издигащ се нагоре към тавана. Силната струя въздух била в състояние да го прекъсне, но издигането му не спирало — пламъците отново се съединявали и продължавали нагоре с пълна сила.
Понякога пламъците внезапно се разлюлявали, без видим външен причинител. Този подобен на бриз ефект така и си останал необясним за барона — по онова време причината за него останала неизвестна. Очевидно било, че разлюляването на пламъците се дължало на някакво неподдаващо се на засичане завихряне. Райхенбах открил, че може да предизвика отклонения в аурата, като върти бързо образците. В този случай пламъците се разпилявали навън.
Баронът проучил еманациите от химични разтвори, търкане и химични реакции в различни контейнери. Химичните разтвори били приготвяни в съседното помещение и незабавно били вкарвани при пациентите. Реакциите предизвиквали ярки оцветявания, чийто интензитет постепенно спадал. Смесената с вода и разбъркана сярна киселина създавала бурен червен пламък, който се издигал право нагоре по стъклената пръчка за разбъркване. Когато в концентриран разтвор на сярна киселина се поставяло желязо, ясно се виждало как пламъците излизат от другия край на проводника, поставен точно пред тях.
Пациентите правилно съобщавали, когато другият край на проводника (намиращ се в съседното помещение) бивал потапян и изваждан от разтвора. С всяко потапяне се издигал буен пламък с височина десетина сантиметра. Заедно с него се появявало и усещането за топлина или хлад. Пламъците на потопеното в сярна киселина желязо били бели и червено-сини. В същия разтвор месинговите жици давали пламъци от бели и зелени светлини.