В съседното помещение се приготвяли най-различни комбинации от химикали. Поставените в тях проводници с дължина цели метри не показвали поддаващи се на измерване термични ефекти, но въпреки това од-топлината и хладината си оставали силно осезаеми в помещението за наблюдения. Баронът увивал жицата около дълга стъклена пръчка и я потапял в различни разтвори. Од преминавала през стъклото и продължавала по дългата жица до пациентите в съседната стая.
Железни стружки, поставени във вода и разбъркани със стъклена пръчка, произвеждали од-топлина, а в оцет — од-хладина. При докосване на другия край на дългия проводник някои от пациентите усещали кипенето на химически активните разтвори като истински „шокове“, които неприятно преминавали през цялото им тяло. Другият край на проводника се поставял в пламъка на обикновена свещ и за най-голяма изненада пациентите усещали од-хладина. Мнозина от тях споделили, че при посещение на църковна служба често им било неприятно студено от „ледените течения“ откъм свещниците!
Нажежено желязо било поставено върху медна плоча, докато я затопли. Към плочата имало закрепена жица, държана за другия край от пациент. Налице били две неочаквани реакции. Първо, горещината изглеждала прекалено голяма, за да може да се понесе, макар че самата плоча била просто затоплена. И второ, пациентката съобщила, че ръката й станала чувствително „по-тежка“.
Нагорещените в единия край порцеланови и дървени пръчки се усещали от пациентите като „студени“. Този забележителен феномен на од-хладина в по принцип силните термоизолатори не се подчинявал на твърдо установените закони на физиката. Дори огънят върху жица, държана за другия край от пациент, се възприемал като „студен“.
Медните плочи, търкани енергично с дърво, след тридесет секунди създавали од-топлина през проводник с дължина 6,40 м. Когато плочата била търкана с вълна, од-топлината се засилвала. Най-силен ефект обаче се получавал с копринена кърпа. Търкането на калаени плочи предизвиквало по-слабо затопляне. Когато направили опит с дърво и трион, пациентът не видял възможните светлини, предизвикани от триенето, а вместо тях разпознал червеникавите пламъци от зъбите на триони малко след като той бил отделен от дървото.
При търкане на железни пръти един в друг пациентите виждали ярки пламъци с топъл полъх, излизащ навън от краищата им. При повтарянето на същия опит с въглени се появявали тъмночервени пламъци. Когато търкали с плат стъклени пръчки, от краищата им се появявала неземна светлина. Излъчването на топлина и пламъците изчезвали малко след като търкането преставало. Желязото и стоманата показали много добра способност да задържат од-ефектите в продължение на цели два часа.
Райхенбах решил да провери едновременния ефект от топлина и електричество върху пациентите си. Баронът направил опит с плат и електрофор — калъп сяра. С този примитивен метод за създаване на статично електричество той открил, че пациентите усещат од-хладина при положително зареждане и топлина — при отрицателно. Освен това баронът забелязал, че светлинните ефекти на наелектризирането протичат, независимо от получените от од-ефекти и че двете групи по никакъв начин не си влияят една на друга.
Коприната показала особени и изненадващи качества на проводник, каквито не се наблюдавали при другите платове. Райхенбах внезапно се сетил за причината за успеха на първите изследователи на електричеството, които използвали копринените нишки в качеството им на проводници. Освен това, вече можели да се разберат и експериментите на „забранения“ Франц Антон Месмер. Баронът проучил първите приспособления на Месмер и специалната му батерия — „багет“. Анализирайки устройството й въз основа на достъпните му описания, Райхенбах разбрал защо устройството имало такова силно въздействие върху посетителите. Баронът знаел защо въпросната батерия действала и защо била в състояние да предизвика чувството за „потръпване“ у онези, осмелили се да докоснат железния терминал.
Батерията на Месмер била всъщност мощен химичен од-генератор с няколко пласта од-реагенти. Сега вече било напълно ясно защо разбъркването на батерията понякога „възстановявало активността й“.