Райхенбах се опитал да индуцира електричество и магнетизъм с помощта на од, но когато свързал различни вещества и минерали с помощта на проводници, се оказало, че е невъзможно да се създадат електрически заряди или магнитна полярност. Това му подсказало, че од съществува, независимо от източника си. Материалите, в които се намирала тайнствената сила, просто я концентрирали или „фокусирали“. Од не се превръщала в други видове енергия, макар че се намирала там, където се проявявали те. Светлинните феномени на од се появявали и тогава, когато електричеството и магнетизмът не се проявявали — в слънчевата и лунната светлина, в елементите и минералите.
Фокусирането на од
Магнитите очевидно фокусирали од, но самата од не предизвиквала магнетизъм. Стъклените лещи, поставени до полюсите, били в състояние да фокусират цветните пламъци! Синият пламък на северния полюс се събирал в стегнат сноп и се фокусирал в пространството зад лещата под формата на ярка бяла светлина насред нищото. Когато отстрани на лещата се поставял бял картон, върху него ясно се виждал конус светлина од. По дължината на оста се откроявали и призматични пръстени, образувани от същинския конус светлина.
В основния фокус баронът забелязал серии резки радиални линии. Този ирис бил резултат от индукция. Фокусираната од като че ли се проектирала навън от големите лещи с някакво ускорение. При попадането си върху картона тя индуцирала нови полярности. Силните магнитни полюси проектирали светлината од върху стените и пода. Пациентите виждали големи петна синя и червена полярна светлина од, появяващи се насред въздуха на няколко метра от по-големите магнити! Разкривал се цял нов свят на оптиката, за чието съществуване щели да признаят малцина от колегите му.
Баронът закрепил една сребърно цинкова батерия към окачен на копринена нишка железен диск. При закачането на сребърния терминал моментално се появявало червено оцветяване, а при цинковия — синьо. Когато свързал двата полюса, от диска заструила синьо-червена светлина. Експериментът ясно показвал, че од може да се фокусира от електрическата полярност.
Райхенбах се опитал да отрази магнитната светлина од в голямо огледало от живак. Пациентите били в състояние да видят отразената под определен ъгъл светлина. Най-често обаче се предавали само неприятните топли червени лъчи. Тези ефекти се усещали толкова силно, че се случвало наблюдателите да се изпотят. Същевременно термометърът не показвал никакви промени в температурата.
Въпреки че од-лъчите били пречупени и прекарани през лещи на разстояние няколко стъпки, измерванията с магнитометър, направени от Халдат (1846), показали, че магнитните лъчи нито могат да се пречупват, нито да се отразяват. Нещо повече — когато магнитните лъчи се прекъсвали от желязна арматура, од-лъчите продължавали направо през преградата и можели да се видят зад нея.
Електромагнитите предизвиквали од-светлинни ефекти, подобни на ефектите от постоянните магнити. Електромагнитите позволявали контролирано наблюдение на „забавянето“ на од-ефектите. При включването им били необходими около тридесет секунди, за да се появи од-ефектът и още толкова — за да изчезне след изключването им. Докато електромагнитните ефекти се появявали и изчезвали в мига на завъртането на превключвателя, од-зарядът и разрядът значително изоставал. Освен това од запазвала полярността си, дори когато електромагнитите били „задействани“ с променлив ток.
Северно сияние
С всичко това баронът се приближавал стъпка по стъпка към една сензационна демонстрация, която според него щяла да даде ясно обяснение и на северното сияние. В тъмната стая за наблюдения бил поставен електромагнит в голяма куха сфера, който бил пускан на различни мощности. Баронът наричал сферата „terella“ (малка Земя). Реостатът на електромагнита бил завъртан градус по градус. Пациентите ясно виждали много интензивни цветове, тръгващи от полюсите и продължаващи към екватора. Разноцветните пламъци се виели над глобуса в резки и много ярки проблясъци. Наблюдението показвало, че светлините од в такова голямо количество не прилепват плътно към проводника, а се носят свободно над повърхността му.
Всеки пламък започвал като силен разряд на полюса и продължавал да се разпространява радиално от него. Цветовете варирали по повърхността при полюса и се насочвали навън в тесни радиални линии — светлинни од-меридиани. Освен това отделни линии събирали од-разрядите в снопове, извиващи се в светещи меандри над повърхността на сферата, примигващи и пулсиращи като мълнии. Заедно тези снопове създавали впечатляваща картина от най-различни цветове. Райхенбах бил убеден, че именно магнитната од е причина за северното сияние.