Подобно на магнитната од, северното сияние също сякаш се разлюлява от ветровете в най-горните слоеве на атмосферата. Това обяснява непостоянните вълнообразни движения, завъртания и серпентини на сиянието. Когато поставили силни магнити под стъклени похлупаци и въздухът изпод тях бил изпомпан, светлината од блеснала още по-ярко и с още по-чисти цветове. До този момент в академичните кръгове не било съобщавано за подобен феномен.
С намаляването на количеството въздух яркостта и цветовата наситеност на од се увеличавала. Баронът предположил, че на голяма височина е възможно да се наблюдават същите ефекти. Теорията му обяснява и странния бял блясък с различни нюанси, който често може да се види на нощното небе. Появата им можела добре да се обясни с фокусираната във високите перести облаци од.
Райхенбах смятал, че е открил истинската и основна причина за северното сияние поради характеристиките му на пламък и движенията му, породени сякаш от някакви странни ветрове. Тази нова теория — за северното сияние като за мащабно проявление на светлината од — така и не била приета заради изключителната си необичайност. Тя обяснява не само внезапното разлюляване на полярните светлини, но и за широките вариации в цветовете и забележителните промени в тяхната форма. Интересно е да се отбележи, че нито един от тези феномени не са получили задоволително обяснение от теорията за „електрическото полярно сияние“ на Бьоркнес.
Неравномерните движения на стрелката на компаса, които винаги предхождат появата на северното сияние, е доказателство за естественото колебание на радиалните од-пламъци от полюсите. Неточността на компаса по време на особено силните полярни сияния може да се обясни с неравномерното движение на од-линиите, събиращи силата од в един общ сноп.
Водата од
Райхенбах се опитал да разбере естеството на прочутата „магнитна вода“ на Месмер и за целта сложил в един съд с вода чист постоянен магнит. Резултатът бил истински и продължително осезаем ефект, особено когато пациентите опитали сместа. Усещанията били различни в зависимост от това кой полюс е бил потопен в нея. Северният полюс я правел ободряваща и стимулираща, а южният — неприятна и предизвикваща раздразнение. И тъй като усещанията били съвсем реални, би трябвало да съществува не по-малко реална причина и за самите тях.
Някои от пациентите изпадали в сън, когато към тях доближавали магнити. Реакциите били наистина странни. Макар и в пълно безсъзнание, някои пациенти буквално залепвали ръце за магнитите. Други оставали будни, но получавали болезнени мускулни спазми само като се доближавали до магнитите. Пациентите били в състояние да познаят дали във водата има сложен магнит или не, както и да разпознаят какъв точно полюс е бил използван.
Установено било, че химичните характеристики на водата си оставали непроменени. Очевидно ставало въпрос за някаква много по-дълбока промяна. И в този случай енергията од придавала нови качества на инертната материя. Ефектът бил проверен в сравнение с неутрални проби. Резултатът от „сляпото“ и „двойното сляпо“ проучване на барона доказало, че наистина е налице осезаема промяна на вкуса на водата след третирането й с магнит.
Барон Фон Райхенбах измерил „трайността“ на заредената с од вода. Тя оставала активна дори когато бивала разпределена в няколко чаши. Светлините од се задържали дълго в образците. Третираната със северния полюс вода оставала тонизиращ стимулант, а тази с южния запазвала неблагоприятното си въздействие. Освен това баронът открил, че од се намира дори в загребаната с шепа вода. Имало стриктно предаване на полярност от ръката на пробата. Водата, активирана с дясната ръка, предизвиквала енергични реакции, а загребаната с лявата водела до прилошаване.
Електрическа од
В пълната тъмнина на помещенията в замъка били търкани електропроводими калъпи сяра, които излъчвали бели пламъци, както и одически дим. Пламъците се появявали няколко минути след започването на експеримента. Блестящият дим достигал тавана, където започвал да се вие на блещукащи кълба. Од-димът бил не по-малко загадъчен феномен от самите светлини. Той приличал на „ектоплазма“ и „призрачни светлини“, за които открай време някои учени търсели обяснение.