Кристалната од не била в състояние да премине през книга с дебелина 2,5 см, дори след като тя била неколкократно прокарвана над върха на кристала. Органичната материя блокирала проявите на од. Обикновен картон за карти (композит) трябвало да бъде прекарван многократно над кристала и да се остави дълго време на въздействието му, за да може през него да премине съвсем малко количество од — толкова слаба, че едва се усещала върху дланта на държащия картона пациент. Странно — гигантският планински кристал не бил в състояние да проникне през хартия, а същевременно предизвиквал непробуден сън на разстояние 13 м. Едва докоснатото от върха на кристала дърво предизвиквало внезапен „удар“ и спазми.
Кристалната од минавала през дълъг 12 м вълнен конец за съвсем кратко време — резултат на множеството отделни нишки в него. Коприната и стъклото се оказали по-добри проводници в сравнение с хартията, вълната и дървото. Дълготрайното излагане на въздействието на кристала не увеличавало заряда на од в металните предмети, след като се достигал предела на насищането им. Излишъкът от енергията просто се излъчвал в околното пространство. Времето за насищане било измерено за няколко различни метала.
Подобно на магнитите и слънчевата светлина, кристалите също променяли водата. Кристалните върхове я правели хладна и възкисела на вкус, подобно на северните полюси на магнитите и виолетовия спектър на слънчевата светлина. Основите давали същия неприятен и предизвикващ гадене мирис, какъвто и южните полюси и червеният спектър.
След многобройни проучвания било открито, че кристалната сила се разполага най-вече в оптическата ос на кристалите. Онези от тях, които нямали силно изразени оптически оси, не показвали и мощен кристален фокус. Синята светлина од, наблюдавана в затъмнените помещения да излиза от върховете на кристалите, била изпълнена с искри и пламъчета и се издигала нагоре, за да се превърне в бяла светлина. Светлината вътре в кристала била великолепна и се виждала както от пациентите, така и от набралите опит наблюдатели. Тя била изпълнена с движение, искри и подобни на звезди формации, превъзхождащи по наситеност на цветовете и по сила магнитната од.
Откриването на кристалната од и свързаните с нея феномени толкова силно впечатлили барона, че той посветил много време да изучава и да се възхищава на съществуването й. Кристалната од била светлинен източник, „сияещ като слънчев лъч“. Баронът виждал кристалната од като детектор и концентратор на всеобщата сила од. Тя не се нуждаела от изразходване на енергия, за да се прояви. Когато говори за източниците на од, Райхенбах набляга на термина „концентратор“, с който цели да покаже, че силата не се поражда от предметите. Од се пренася и концентрира в „специфични фокуси“, но всъщност се намира в цялата вселена. Според него потоците од „текат безкрайно“.
С помощта на кристала гигант баронът започнал изумителна серия експерименти, целящи да се определи доколко е възможно кристалната сила да се използва в някаква нова технология. Съвременната електротехника се основава на използването на електрическия ток и е изцяло зависима от поведението му при преминаването през специални структури. За изследователи като Райхенбах станало ясно, че съществуват и „други токове“ — од-токове, чието използване би могло да разкрие нови възможности пред човечеството. Най-добрият аспект на од-токовете е очевидната лекота, с която въздействат върху човешките усещания и възприятия.
Английският преводач на Райхенбах, д-р Ашбърнър, изработил няколко забележителни детектори на кристална од с помощта на осем или повече големи планински кварцови кристали, обвити в големи медни намотки, изолирани с коприна. Устройството, поставено в платинено „хранилище“, произвежда огромен заряд од с изумителна мощност. По-късно учени успели да извлекат подобна на од енергия от някои редки минерали и по-точно — от синтетични кристали (Мъри).
Барон Фон Райхенбах предполагал, че силата од в кристалите е еквивалент на жизнената сила в организмите. С други думи, според него силата од има разумни и живи аспекти. Това било началото на науката радионика, която щяла да се използва неофициално през XX век от изследователи и детективи посредством „анализаторите с необичайни способности“ и „екстрасенсите“.
Небесна од
Баронът изследвал въздействието на од от слънчевата и лунната светлина и способността на силата да променя източниците на кристалната од. Това била първата серия изследвания върху геофизичната од. Райхенбах наблюдавал потоците на земната од, като следял измененията в кристалната од през определени сезони. Оказало се, че непрекъснатите потоци небесна од зареждали както атмосферата, така и самата земя. Небесните потоци прониквали през земната повърхност в търсене на определени корита. Концентрацията на од в определени точки на земята се свързва с многобройните „призрачни светлини“ на повърхността, забелязвани от местните жители. Всъщност баронът имал възможността да открие истинския източник на легендарните „гробищни светлини“.