Тъмносиньото нощно небе разкривало най-разнообразни од-течения. Неколцина от пациентите му проявили силно привличане към определени сектори в небето. Подобни на спирали места в космоса посочвали од-потоци с различна полярност. Движенията им между планетите и звездите били нанесени на карта. Пациентите отбелязали точки на повърхността, в които небесните течения прониквали в земята. В тях баронът зърнал нещо от забравените технологии, известни на древните. Сега ставало ясно защо прадедите ни са полагали толкова труд, за да отбележат определени места с високи изправени камъни.
Някои от пациентите винаги споменавали, че отделни части от нощното небе са особено привлекателни, докато други будели неприятни усещания. Положението оставало едно и също през различните сезони и се влияело единствено от движенията на Луната и планетите. Когато проучил показанията по-внимателно, баронът открил, че определени части от небето на запад излъчват живителна „хладина“ непосредствено след залез. В девет вечерта тази хладина се измествала на северозапад, а по същото време небето на юг и югозапад било топло. В полунощ небето на север ставало студено, а на юг — топло. В четири сутринта хладината се премествала на север и североизток, а топлината — на юг и югоизток. И накрая, непосредствено преди изгрева, най-студено било небето на изток. Най-озадачаващо било аномалното постоянство на слънчевата хладина на запад, внезапното й изчезване и повторно появяване на изток. Тези од-пулсации в небето дълбоко го озадачавали.
Дори със завързани очи, пациентите безпогрешно откривали магнитния меридиан и север, когато били помолени да открият постоянния източник на студа. Най-приятни усещания предизвиквал Млечният път, а Плеядите очаровали с успокояващото си въздействие. Планетите пораждали странна и неприятна топлина, независимо от общия хлад на звездния купол. Райхенбах и пациентите му отбелязали главните од-течения между звездите и от звездите до Земята. Всичко сякаш било обляно в од — течащата живителна светлина, свързваща в едно целия космос.
Райхенбах оставил звездни лъчи да попаднат върху медна плоча, за която бил закрепен дълъг проводник, чийто край се държал от пациент. От края на жицата се появил тънък сноп бяла светлина с дължина 60 см, изключително студена и освежаваща. Тънкият сноп светлина се издигал и спадал, когато баронът отмествал плочата от звездната светлина и я връщал на мястото й. Абсолютно същите резултати, но с намален интензитет, били получени и при използването на цинкова плоча. Освен това звездите като цяло действали на пациентите подобно на слаб магнит и предизвиквали характерните усещания в главата и гръбнака.
Случайно баронът открил, че светлината дори и от една-единствена планета напълно поглъщала ободряващото въздействие на звездите. За някои от пациентите Юпитер бил почти непоносим. Уловената върху медна плоча планетарна светлина неутрализирала напълно од-усещанията. В подобни случаи пациентите не били в състояние да държат края на проводника. Очевидно планетите имали противоположна од-полярност в сравнение с тази на звездите. Неутрализиращият ефект бил доста неприятен и много наподобявал електрошок. По някакъв неизвестен начин планетите поглъщали хладната и ободряваща светлина на звездите.
В най-забележителното си изказване по този въпрос баронът загатва за истинската енергия, криеща се зад астрологичните конфигурации: „Ние сме свързани с вселената с нова и непозната досега реципрочност Следователно, звездите оказват влияние върху нашия подлунен (и може би) практичен свят, както и върху работата на не един ум.“
Растителна од
Пациентите били в състояние да открият металите, дори когато са покрити с дебели пластове изолационни материали. Заради тази своя способност те били много способни като откриватели на рудни залежи. Баронът на няколко пъти ги използвал да работят за местните мини. Фино настроените им нервни системи откривали въглища, цинк, олово, меден пирит и вода. Когато се движели нощем сред природата, те усещали от разстояние до 120 м излизащите от дърветата еманации на од. Така новото увлечение на събралия достатъчно данни от света на минералите барон станал светът на растителността.
Изследванията му на „живи органични структури“ започнали с няколко консервирани растения. Около тях били увита медна намотка, чийто край се намирал в ръцете на намиращия се в затъмнената стая пациент. По-късно същият метод бил използван от Г. Лаковски при изучаването на небесните лъчения и влиянието им върху развитието на растенията. Медната намотка била поставена върху етиопска кала и предизвикала неочаквано бърза и жива реакция. В тялото на пациента внезапно нахлула пронизваща и изгаряща топлина. След това експериментът продължил с алое вера. Ефектът бил почти същият, макар и по-слаб.