Най-високопоставените европейски учени сметнали, че трудовете на Райхенбах имат безспорна Стойност. Либиг, Волер, Берцели — ус, Далтън, Погендорф и други светила признали, че Райхенбах е открил нова форма на енергия, но настоявали да им се представят обективни доказателства. Райхенбах вече открил, че фокусираната с лещи светлина од може да създаде изображение върху дагеротипни плаки и се заел да създаде фотографско доказателство за възприятията на пациентите. Първата „одография“ била публикувана през 1861 г. — за най-голямо изумление на критично настроените академични светила.
Фотографиите били направени от светлина од, излъчвана от върха на пръстите, върхове на кристали, магнити, метали, химикали, получена в резултат на търкане и загряване. Някои от снимките показвали пренасянето на светлината од от един материал в друг. За усилване на ефектите в някои случаи били използвани лещи — факт, който бил премълчан по-късно от д-р Ейбрамс и д-р Килмър при изучаването на „човешката“ енергия (аурата).
За фотографските си експерименти Райхенбах потърсил съдействието на кралския фотограф Гюнтер (Берлин). Заедно с него баронът открил, че светлината од е всъщност съвсем различен вид енергия от обикновената светлина. Двамата открили, че силната слънчева светлина не е в състояние да даде фотографски изображения през дебело 16, 5 см стъкло, докато окото възприема образите съвсем ясно през същата преграда. Райхенбах разбрал, че докато химически активните слънчеви лъчи не могат да проникнат през стъклото, за „осветяващите“ лъчи то сякаш не съществува. Баронът цитирал случаи, при които гмуркачи не можели да видят слънчевата светлина, но въпреки това виждали различните предмети. На големи дълбочини не можело да се види нито светлина, нито предмети, пред погледа се простирала пълна тъмнина. Сега основната разлика между осезаемата светлина од и поддаващата се на измерване оптическа светлина ставала очевидна.
През 1930 г. д-р Рут Драун изобретила забележително устройство, способно да прави снимки на вътрешности с помощта на радионични настройващи системи и фотографски платки. Д-р Драун съставила каталог с хиляди такива „радиовизионни“ кадри и предприела обиколка из медицинските центрове в Европа, носейки със себе си снимкови доказателства за съществуването на енергиите, изучавани от радиониката. Лекарите изгаряли от желание да овладеят и да въведат в действие тази нова технология. Делавар (Оксфорд, 1948) продължила тези изследвания и получила подобни фотографски резултати.
Опит
Квантитативната наука се основава изцяло върху данни, получени чрез използването на „обективни средства за измерване“. Академичната наука създава един механистичен възглед за света заради зависимостта си от средствата за измерване. Подобен светоглед свежда цялата динамика на материята до съвместното действие на четири фундаментални сили. Ето защо изразеният количествено свят се разглежда от учените като „поле на силите“, чието съвместно действие създава „силови модели“. Когато въпросните „модели“ влязат в контакт с възприемащи организми, те биват „интерпретирани“ от възбудената нервна система като „свят“.
Този квантитативен светоглед не е в състояние да опише усещанията, качествата или мета познанието, нашите чувства, възприятия или осъзнаване. А тези свързани с опита реалности са фундаментално различни енергии, които имат своето продължение в пространството. Виждаме пълния крах на квантитативния анализ, когато се правят опити той да бъде приложен към въпросните реалности. Способен единствено да описва епифеномените3 на енергийното поле, този анализ избирателно филтрира самия център на онова, което изучава. Някои учени не са в състояние да проумеят защо се получава така.
Не е случайно, че квантитативният светоглед много добре се справя с описанието на повърхностната силова динамика на инертното пространство, използвайки силови инструменти за получаване на изходни данни. Но опитът по същността си не е сбор от поддаващи се на изразяващи се количествено сили. Аналитичният метод не може да обясни механистично съзнанието и се проваля с гръм и трясък, когато насочи силата си към свързаните с опита феномени. Единственото, което успява да направи в тази област, е да опише съпътстващите съзнанието епифеномени — магнитни, електрически и химични „полета“. Това отклонение се дължи на факта, че измервателните инструменти не са в състояние да влязат в контакт или да реагират на свързаните със съзнанието енергии. Квантитативната наука винаги е стеснявала светогледа си, като възприема некачествените методи за проучване, които й осигуряват инструментите, а това води до отклоняването на собственото й съзнание от най-фундаменталния и достъпен светоглед. Съзнанието не е инертен свят и в него устройствата за измерване просто не могат да действат. Няма начин съзнанието да бъде сведено до силов модел.