Меучи захранвал телефоните си с електричество, взимано от земята чрез специални акумулатори, както и от небето с помощта на диоди с достатъчно голяма площ, за да могат да извличат статичното електричество от въздуха. Елиминирайки необходимостта от използване на батерии в телефонните си системи, Меучи пръв започнал да гради планове за презокеанска система за гласова комуникация. Идеята му била велика и същевременно реално осъществима. По-късно Маркони щял да използва методите, открити от отдавна забравения Меучи.
Той разработил ферити, с чиято помощ конструирал истински аудио трансформатори и приемно-предавателни устройства с високоговорители. Той е създателят на морския радар и подводните комуникационни системи. Постиженията му в химическата обработка и промишлената химия са твърде много, за да се спираме върху тях в този кратък обзор. И всичките му чудеса били измислени и демонстрирани доста преди 1857 г.
Сеньор Меучи бил блестящ откривател, инженер и специалист по приложна химия. Докато живеел във Флоренция, работел като сценичен дизайнер и техник в различни театри. Антонио Меучи напуснал града със съпругата си, за да се спаси от угрозата на гражданската война, бушуваща по онова време в Италия. Мнозина емигранти в търсене на спокоен и мирен живот решили да потърсят убежище в Новия свят от другата страна на океана.
Тъй като за съжаление му отказали влизане в Съединените щати, Меучи и семейството му поели по пътя, по който били принудени да поемат и повечето други бегълци от Средиземноморието. Отклонени на югозапад, те били буквално принудени да се установят в карибските и южноамериканските пристанища. И до наши дни там продължават да съществуват многобройни колонии от европейски емигранти, на които законът не позволил да се заселят в Съединените щати. Повечето открили, че местните жители ги приемат с почти същата топлина и гостоприемство, каквито биха открили и в родината си. И това станало причина да се установят по тези места завинаги.
Семейството на Меучи пристигнало в Куба и превърнало Хавана в свой дом. Открили, че тази топла и приветлива страна е земя на нови и прекрасни възможности. Докато живеел в Хавана, сеньор Меучи се занимавал с множество експерименти и изследвания и разработил нов метод за галванопластика на металите. Разработката му намерила приложение в оборудването на кубинската армия и в Хавана Меучи си спечелил славата и уважението на учен и изобретател.
Меучи изработил няколко електрически контролни системи специално за хаванската опера „Театро Такон“. Електрически реостати осигурявали безопасността и лесното управление на въглеродните дъгови лампи. Механични приспособления вдигали, спускали, разтваряли и затваряли тежките завеси. Теза автоматични системи били истинско чудо сами по себе си.
Младият и романтичен Меучи намирал работата си в театъра за изключително завладяваща и вдъхновяваща. Там мечтите се превръщали в реалност и макар и за кратко, студеният прагматизъм отстъпвал на красотата. Фантазията и чудесата били магически еликсири, изпълващи душата и отварящи очите на съзнанието. Подобно на детските си години, човек можел да възприеме божествените откровения, необходими за откриването на неочаквани феномени и разработване на невиждани дотогава технологии.
Решението да се премести в Хавана наистина се оказало добро. Гостоприемството и признанието внесли радост в горчивия живот на бежанците. Съпругата на Меучи често се изненадвала на все по-чудноватите му идеи и изобретения, но с трайното им установяване в Хавана започнала да го гълчи и да мърмори, че трябва да измисли нещо сериозно и практично, с което „да вържат двата края“.
Всеобщият интерес към физиологичните състояния и техните електрически реакции станал причина Меучи да се заеме с изследвания в областта на електро медицината. С тази чисто практическа идея той оборудвал цяла експериментална електромедицинска лаборатория в сградата на операта. Отдавайки се на изкуството на „електро медицината“, която била така популярна в Европа и в Новия свят, Меучи се заел да изследва лечебните способности на електрическия импулс. Докато прокарвал слаб ток от малки индукционни намотки в телата на пациентите си с надежда да ги излекува, Меучи научил, че „тайната на изкуството“ се крие в точния контрол на „силата и продължителността“ на електрическия импулс.
Според него болката и определени физически състояния могат да се лекуват чрез електрически методи, стига да се прилагат много краткотрайни импулси с незначителен волтаж. Импулсите с определена продължителност и мощност би трябвало да освободят страдащите от болката им. Освен това Меучи вярвал, че със същите средства може да се стимулира възстановяването на тъканите и костите.