Онова, което наистина интересувало сеньор Меучи, било колко време трябва да трае импулсът, пускан в тялото на пациента. За целта той направил специални плъзгачи, с помощта, на които да регулира продължителността му. Възможно било контактната повърхност да се премества на зигзаг върху неподвижен източник на електричество. Променяйки разстоянието между контактите, Меучи можел механично да генерира изключително краткотрайни електрически импулси.
Реостатите можели да се използват и за регулиране на силата на тока. С въвеждането на тези две контролни устройства станало възможно прилагането на точно необходимата „сила и продължителност“ на тока. Меучи смятал да опише различни серии от импулси, способни да премахнат определен вид болка или заболяване. Целта му била да състави каталог на лечебни електрически импулси. Ако бъде разработена подробно, подобна технология би осигурила на практикуващите лекари ново средство за борба със заболяванията.
За да осъществи целите си, сеньор Меучи провел многобройни опити. Често пациентите му били служители от операта и актьори. Всички били сигурни, че лечението му определено действа. Методът на Меучи напълно променял състоянието на пациента. Изобретателят обръщал специално внимание на местоположението и големината на поставяните върху тялото електроди — често те били съвсем малки и били поставяни върху специфични нервни точки, за да повлияят на аналгетичните (обезболяващите) им свойства. Меучи бил особено предпазлив със „силата на импулса“ — обикновено пускал в тялото на пациента само по един миливолт. При правилно използване на импулсите болката постепенно изчезвала.
Меучи вече изобретил фини реостати за настройване на изходния ток от електрическото си устройство. За да осигури напълно „проверено“ електролечение, той винаги експериментирал първо върху самия себе си. Така можел да съди за параметрите лично и с по-голяма отговорност. Имал навика да прилага лечението си и върху болнавата си съпруга Естер, за която артритът постепенно се превръщал в същинска прокоба. Меучи искал да я избави напълно от заболяването. Докато будувал и се молел по цели нощи, Антонио се мъчел да усъвършенства средствата за артикулиране на импулсите, с което лечението му да бъде възможно най-ефективно.
Подобно на останалите му открития, осъществяването на тези изпреварили времето си идеи в областта на медицината станало в началото на XX век. Всеки изследовател в тази област на медицината използвал изключително краткотрайни импулси с определен волтаж, за да облекчи широка гама от заболявания. Електромедицинският метод на Меучи бил преоткрит, независимо от учени като Никола Тесла, д-р А. Ейбрамс, Дж. Лаковски, д-р Т. Колсън. Всеки от тях съставил каталог на специфични импулси, предназначени да лекуват точно определени заболявания. И всеки от тях разработил метод за използване на импулси с точно определена продължителност и сила, постигайки забележителни резултати в лечението.
Сравнително неотдавна неколцина медици използваха импулсния метод, за да ускорят неимоверно регенерацията на кости и тъкани. Опитите им потвърдиха, че човешката физиология реагира с ускоряване, когато върху нея се приложат подходящи електрически импулси. Опитите им се следят отблизо от властите, желаещи да наложат контрол върху новата наука.
От страх да не изгубят собствените си фармацевтични монополи, повечето бюрократи в областта на медицината използват всяка възможност да дискредитират и дори да елиминират тези революционни похвати. Ъптън Синклер лично се запознал с лечебната апаратура и медиците, развили новите методи. Той защитава тяхната кауза в многобройните си публикации и яростно разобличава онези, които се опитват да сложат край на делото им.
Синклер споменава за социалната революция, която неизбежно би последвала подобни открития. Той правилно посочва, че разпространението на новите технологии не би могло да се осъществи без драматична битка с установения ред. Победен от интриги на най-високо ниво, Синклер за жалост подценил способността на бюрократите да заличат технологиите, които биха сторили единствено добро на цялото общество.
Този бележит автор е писал много за трудовете на д-р Ейбрамс, който по-късно бил оклеветен и злепоставен както от Министерството по храните и лекарствата, така и от Американската лекарска асоциация. Моментално срещу новите методи бе предприета груба атака, целяща да ги унищожи веднъж завинаги. Но това е история, която може да се разкаже най-добре в няколко други биографии. Електромедицинските методи на Меучи скоро щели да се превърнат в революционно средство за комуникация на големи разстояния.