По едно време магнатите се надявали, че възрастният господин в крайна сметка няма да издържи всички тези шумни процеси и ще се откаже. Водещите журналисти наричали Меучи „онзи стар италианец, онзи стар производител на свещи“. За ужас на адвокатите, Меучи останал непреклонен. По-ранни чертежи, свидетели, работещи модели нищо не било в състояние да промени предварително взетото решение на съда.
За да долеят още масло в огъня, противниците се постарали да очернят името му в пресата. В не една пристрастна към корпорациите статия той бил наричан „селянин лъжец стар глупак“. Твърдо решен да защити корпоративния мастодонт, пристрастният и достоен за презрение съд целял с всички средства да унищожи Меучи и твърденията му за първенство в откритията. По-късно подобни процеси щели да станат обичайно средство за отстраняване на съперници. Останал без всякаква надежда за финансово обезщетение, Меучи престанал да плаща скъпите съдебни такси. Точно това желаели монополистите. И все пак остава фактът, че Меучи пръв въвежда телефонната система.
В продължение на много години името на Меучи не се споменава нито веднъж в историята на телекомуникациите. По-подробното запознаване с този социален феномен на „контрол над информацията“ показва, че източниците за историята на комуникациите винаги са били контролирани и на практика предоставяни от Лабораториите „Бел“ на компаниите, занимаващи се с писане на учебници. Така монополистът „изглаждал“ иначе сложната история.
Ясно е също, че Меучи и сънародниците му никога не са били приемани „с отворени обятия“ от американците, докато не предприели конкретни действия в тази насока. До края на живота си Меучи просто и елегантно запазил твърдата си увереност, че истината е на негова страна. „Телефонът, който изобретих и направих достояние на толкова хора ми бе откраднат.“
Най-важното във всички тези интриги е разбирането, че откритието само по себе си не се интересува от отделни хора или национални принадлежности. Откритието докосва онези, които почитат откровенията му. Откритието е вдъхновяващ лъч, който никога не може да бъде ограничен от закони, предразсъдъци, неверие, нация, етническа група или икономически спирачки.
Легенда
В желанието си да запази първенството си в аналите на корпоративна Америка, компанията „Бел“ предприела нечувани мерки срещу възрастния Меучи. Във всичко това можем да видим как един-единствен необезпечен човек е в състояние да уплаши не на шега всички притежатели на сигурни инвестиции. В действителност нито една инвестиция няма да бъде сигурна, ако изведнъж се появи някакво откритие. Корпорациите винаги са се страхували от откритията. Те са нещо неизвестно. В опитите си да ги заграби, преди да имат възможност да се утвърдят и укрепнат, всеки корпоративен гигант се обръща към специалисти по патентите. Работата им е да издебнат и предотвратят откритията на някоя новопоявила се компания съперник.
Откривателите ни разкриват наистина непознатото. Те са неконтролируемата сила, която в действителност държи в хватката си мощта на икономическата система. Ако това не бе така, корпоративните акули нямаше да ги преследват с такъв хъс. Никой не е в състояние да унищожи идея, щом вече тя се е появила на този свят. Властта нито може да контролира, нито да унищожи откритието. Опитите да се заличи някоя нова технология по най-мистериозен начин завършват с хиляди различни нейни отгласи, движещи се едновременно в безброй посоки.
Автобиографията на Антонио Меучи е изтъкана от чувства. Чел съм биографиите на много велики и забравени легенди в науката, но не мога да открия нито една, чийто патос да се равнява на патоса на Меучи. Независимо от начина, по който се е отнесъл светът с него, достойнството на този велик изобретател безмълвно се отразява във всеки негов портрет. Лицето на Антонио Меучи е спокойно, лице на светец.
Глава 3
Земна енергия и гласово радио. Нейтан Стъбълфийлд
Криволичещи пътеки
Историците на науката издирват забравени феномени, като методично преравят стари периодични издания, текстове и списъци на патенти. Намирането на потулени или потънали в забрава наблюдения, открития, анекдотични случаи и редки природни феномени осигуряват интелектуалното измерение, което така отчаяно е нужно на съвременните изследователи, работещи във вакуума на догматизма.