Оставени на квантитативните умения на геолози и инженери, днес ние профучаваме по квадрати и решетки, установени по наш собствен дизайн. Никой плановик не се замисля за „зова“ на земята. Малцина могат да си позволят сумите, изисквани от наистина надарените с уменията на геоманти архитекти. Никой обаче не може да отрече, че приложени по-подходящ начин в архитектурата, тези умения са в състояние да оформят и настроението, и въображението. Освободената сила превъзхожда съвременните способности на претегляне, оценяване и количествено измерване. Земната енергия не се поддава на количествен анализ. Тя е същност тази, която свързва в едно усещанията, мечтите, виденията, въображението, мисълта и мястото. Различните общества наричат тази загадъчна сила по различен начин. За китайците тя е „Ки“ или „Чи“, за англосаксонците — „Врил“. Всеки народ има свое име за тази единна земна енергия.
Живата енергия на земята, проявяваща се като загадъчно черно лъчение, може да се види къде ли не в природата. Наблюдаваме я под вечнозелените дървета по пладне, виждаме я и да трепти над някои места, където нощем се издига като величествена блестяща корона. Тя съчетава чувствата и съзнанието, тъй като може да се усети и види едновременно. Тя обединява метафизични и физически същности и може да се разпознае единствено чрез личен контакт и опит.
Земната енергия свободно насища и променя начина на действие на някои много специфични технологии, при които присъствието й поражда количествени аномалии. Всяка система, чиито основни елементи трябва да се намират в контакт със земята, със сигурност се превръща в приемник на земната енергия. Когато телеграфът се появил за първи път, той бил изпълнен с нея.
Старите телеграфни работници грижливо подбирали пътя си през горите и заобикаляли естествените прегради. Ако погледнем картите на първите телеграфни линии ще видим, че естественият начин, по който се вият през една или друга местност, съответства на енергийните пътеки, свързващи едно свещено място с друго. Лъкатушещите лози от метални жици и дървени колове пряко следвали енергията на земята.
Първите телеграфни линии следвали земната енергия изключително точно и често също свързвали намиращи се на голямо разстояние свещени места. Намираме множество истории и съобщения в телеграфските списания, от които се вижда, че в определени сезони в компонентите на системата се намесва аномална земна енергия. Тези съобщения потвърждават, че земното „електричество“ захранва телеграфските системи, без за целта да са нужни батерии.
Други истории разказват за странните автоматични телеграфни сигнали, появяващи се най-неочаквано в нощните часове. А в трети се съобщава за странната способност на операторите да „знаят кой ще се обади защо се обажда и какво ще бъде съобщението“. Тези феномени се повтарят и по-късно, когато операторите на безжичните съобщителни системи ще изпитат абсолютно същите неща. Повишената съзнателност, която може да се изпита в близост до заземени системи, е свързана тъкмо с повторната поява на феномените, наблюдавани още от древността по лъкатушещите пътеки между свещените места. Тези отдавна известни истини биват преоткрити отново в епохата на индустриалната революция.
Фантазьор
Кой е Нейтан Б. Стъбълфийлд и защо повечето жители на Кентъки с право тачат името му? Роденият в този щат Нейтан Б. Стъбълфийлд обичал самотните горски райони в покрайнините на родното си градче Мъри. Експериментатор самоук и запален читател на всякаква научна литература, Стъбълфийлд изкарвал прехраната си като фермер. Това обаче не му попречило да стане изобретател на някои от най-необикновените електрически устройства, появявали се някога в Америка.
Онова, което открил и демонстрирал пред стотици образовани свидетели навремето, като че ли сривало основните аксиоми на електродинамиката. Всичко започнало с усета му към „зова“ на земята. Някои места в горите наоколо били мистериозни и сякаш с тях била свързана някаква странна магия. Стъбълфийлд инстинктивно разбирал, че тези съживителни и изострящи възприятията местности са по всяка вероятност естествени енергийни източници.
Скални издатини, потънали в зеленина полянки и буйни потоци винаги притежавали някаква силна привлекателност. Възможно ли е тя да се дължи на това, че по тези места протичат и се излъчват някакви неизвестни земни токове? Дали Стъбълфийлд е бил очарован и притеглян към определени места заради излъчваната от тях енергия? Но каква енергия е това? Дали тя съдържа или надхвърля качествата на електричеството?