При много подобни срещи инвеститорите са просто наследници и пазители на състояния, които не са направени от тях. Те откриват най-лесния и най-инфантилен начин да запазят семейното богатство — с унищожаването на конкурентната технология те просто си въобразяват, че са си осигурили безопасност. Някои от тях са станали до такава степен пленници на собствените си самотни светове, че си въобразяват, че държат конците на цялата национална икономика.
По-агресивните пък правят опити да копират конкурентите. Кражбата на патенти не е от вчера. След като видял демонстрациите на Стъбълфийлд, друг изобретател (А. Ф. Колинс) дублирал някои от ранните му разработки. След като си извадил патент (814. 942 от 1906 г. за „безжична телефония“) Колинс сметнал, че ще успее да изтика Стъбълфийлд от пазара. Един от свидетелите, подписали патента на Колинс, бил Уолтън Харисън от компанията на Стъбълфийлд. Същият Харисън по-късно нарушил авторските права на друго изобретение на Стъбълфийлд със своя „безжичен предавател“. Тази несъвършена телефонно телеграфна система (патент 1.119.952 от 1914 г.) не била в състояние да се захранва така успешно от земята, както системата на Стъбълфийлд.
Станало ясно, че някои хора в „Американската безжична телефонна компания“ се опитват да изтикат на заден план самия Стъбълфийлд. Компанията започвала да води свой собствен живот. Стъбълфийлд бил дълбоко отвратен от проявите на алчност и амбициозност на сътрудниците си и я оставил на произвола на съдбата. Колинс, Харисън и други съзаклятници били обвинени по-късно в дребни престъпления, свързани с пощенски измами. Компанията започнала да се разпада. Вътрешните разправии за пари надделели над стремежа към технологичен прогрес и нововъведения и се превърнали в неин гробокопач. Появил се Маркони със своята по-несъвършена, но по-широко рекламирана система. Когато Маркони започнал работата си, разстоянието, на което успявал да предава сигнали, било същото като при телефоните на Стъбълфийлд.
Стъбълфийлд експериментирал със земното радио от 1888 г., но патентовал разработките си много по-късно. Има надеждни свидетели от онова време, с което се потвърждава, че оригиналният американски гений Стъбълфийлд е първият, предприел опити в областта на безжичните комуникации.
Докато Маркони успявал с огромни трудности да излъчи само най-обикновени „точки и тирета“ през изпълнената с шумове среда, Нейтан бил в състояние да предава високи и кристално ясни гласови съобщения. По-късно системата на Колинс щяла да бъде възприета и приложена от други (Фесенден, Дифорест, Бетенод, Браун), но никой нямало да успее да повтори постигнатото от Стъбълфийлд.
През 1892 г. Никола Тесла провел експерименти със земната проводимост, за които съобщава на лекции и патентова някои от постиженията си през 1901 г. Нито една от тези по-късни системи не достигнала същите силни, ясни и чисти тонове, каквито били характерни за телефонията на Стъбълфийлд. Тесла така и не успял да открие истинските енергийни точки, захранващи устройствата на предшественика му.
Първенството в тази област е единствено на Нейтан Стъбълфийлд. Освен това неговата система била единствената, в която като захранващ източник се използвали изключително природните енергии. Всички останали изобретатели използвали „изкуствени“ източници (батерии, генератори на променлив ток, динамо и т.н.).
След демонстрациите Стъбълфийлд се заел с изследване на „магнитните вълни“ и разработил няколко системи, които не използвали заземени терминали за предаване на сигналите. Целта му била безжични комуникации на далечни разстояния. Мнозина предполагат, че става въпрос за радио във вида, в който го познаваме и днес, но някои характеристики на въздушната система на Стъбълфийлд са много по-особени и различни.
Първо, предавателите и приемниците били телефонични, а не телеграфски. В първите си експерименти той използвал земни батерии за захранването на апаратурата, свързана с дълга хоризонтална жица, минаваща по въздуха. По-късно Маркони възприел тази система заедно със заземен меден екран. Не разполагаме с фотографии на апаратурата, но все пак до нас са достигнали преписки на бележки, в които се говори за осъществяване на връзки на все по-големи разстояния. Нейтан постигнал значителен напредък в системата си за предаване на сигнали, но никога не прибягвал до използването на генератори на променлив ток или електрически искри.
Друга серия експерименти разкрива разработката на кондензатор. На запазените фотографии се виждат две обемисти устройства, използвани вероятно за индуктивна трансмисия. Някои изследователи индуцирали осцилации в земното електричество и събирали „ответната реакция“ в големи кондензатори. Системата използва „хидравличен“ модел на електричество, популярен през викторианската епоха.