Подслушвателното устройство на Мъри използвало заземен прът и специален детектор от германий. Но как е можел този стационарен приемник да улавя звукови сигнали през земята? През 1932 г. Стенли Роджърс се натъкнал на същия ефект. Докато търсел полезни изкопаеми с радионичен детектор той открил, че с помощта на променлив кондензатор е в състояние да проучи цяло поле или ливада. Допълнителните настройки на тези детектори позволили да се открият и най-малките минерални находища. През 1951 г. д-р Р. Драун разработил самостоятелно компактно устройство, способно да открива руди под земята и дори да дава фотографско изображение, на което да изолира търсените видове полезни изкопаеми.
Устройството на Стъбълфийлд представлява скок в технологията за използване на земната енергия. То действа без никакво електричество — истински захранван от земята „ауричен“ двигател.
Слънчева светлина
От същия период от живота на Стъбълфийлд са и две други загадки. Естеството на всяка от тях разкрива до каква степен изобретателят е развил и усъвършенствал технологията си. Нейтан продължил да се занимава с експериментите си, но малцина са онези, които са го виждали през това време. Самотен и уморен, Нейтан напълно занемарил фермата си.
Посетителите съжалявали възрастния Нейтан, живеещ в самота, изоставен от съпругата и децата си. От съчувствие няколко дами от града решили да му носят храна. Веднъж пристигнали във фермата му и видели как земята „блести с ярка светлина сякаш от хълма светело слънце“.
По-късно изследователи открили в тази част от имението дебели жици, излизащи от корените на дърветата. Към тях били закрепени малки дъгови лампи, окачени на клоните. Всички били отдавна угаснали. Изследователите предположили, че са открили източника на ярката светлина. Прибързаното им заключение обаче не може да се потвърди от разказа на очевидците.
Топлата и разсеяна светлина идвала изпод земята около къщата му и източникът й не бил никаква Лампа. Светлината се излъчвала от земята, а не от дърветата, както било по-рано — „целият хълм бил облян със светлина, сякаш било ден“. Тези наблюдения показват, че Стъбълфийлд е успял наистина да преобразува земната енергия в светлинна и топлинна.
Това би било приемливо, ако Стъбълфийлд бе работил просто върху нови методи за извличане на енергия от земята, с която да захранва дъговите си лампи — нещо, което е постигнал много по-рано. Но в района не били намерени никакви свидетелства за осветляване с такива лампи или с други познати ни средства. Според думите на свидетелите „светлината като че ли идвало от земята“.
Освен светлината, мнозина чули много силен и непознат шум, излизащ като че ли от всички страни около къщата. Какво ли е било това? Нима Стъбълфийлд е успял да превърне земната енергия в звуци?
Последните му думи, изречени пред негов съгражданин две седмици преди да почине, гласели: „Миналото е нищо. Сега довършвам най-голямото откритие, което светът е познавал някога. Мога да добивам светлина от земята и въздуха, както и звук“
Залез
Докато писах първоначалната версия на главата за Нейтан Стъбълфийлд, имах щастието да получа едно съвсем неочаквано лично писмо. Подателят описваше разказа на някакъв мъж, станал свидетел на следното:
От няколко дни съседите не били виждали Нейтан. Разтревожени за здравето му, те се опитали на няколко пъти да се свържат с него. Вратата на дома му била заключена отвътре. В студения, мрачен и дъждовен мартенски ден съседи и стари приятели разбили бравата и влезли в дома на Нейтан. Открили го починал в леглото си, по всяка вероятност от недохранване и изтощение. Всички забелязали, че къщата била „много топла“, сякаш горяла огромна камина. Представителите на градските власти потърсили източника и открили „две полирани метални огледала, обърнати едно срещу друго, които излъчвали силна топлина“. Трябва да кажа, че това е наистина изумително откритие и последната загадка, която потвърждава и последните думи на Нейтан.
Очевидно Нейтан е имал доверие единствено в онези съчувстващи му хора, които продължили да се интересуват от него до последния му ден. Изоставен от всички, той помолил един от най-близките му съседи да напише биографията му. Може би е искал да обясни начина си на живот и да се извини за всичко. Казал „Живях петдесет години преди всички останали“. И макар да звучат вдъхновяващо, в тези думи се долавя дълбока скръб.