Анализът доказал, че електрическата енергия или създаващите електричество енергии се излъчвали от импулсното устройство като лъчи, а не като вълни. Тесла с изумление открил, че тези лъчи в пространството имат характерни дължини и ги описал в патента си като „подобни на светлинни“. Наблюденията му съответствали на теоретическите очаквания, описани от Келвин през 1854 г.
В една друга статия Тесла ги нарича „тъмни лъчи“ и „лъчи, които по характер приличат повече на светлинни“. Те не отслабвали прогресивно с увеличаването на разстоянието от източника им, а сякаш се простирали на огромни разстояния без никакви доловими загуби на енергия.
Магнитни дъги
Сега Никола Тесла се нуждаел от по-високи мощности от онези, които можела да му осигури експерименталната апаратура. Изпитал и нужда от контрол на свръхбързите прекъсвания на тока. Нито един механичен ключ не би могъл да се справи с подобна задача. Трябвало да изнамери някакъв нов начин за свръхбързо прекъсване на тока. В най-добрата му и най-ефективна система се използвали заредени кондензатори, освобождаващи напрежението си през свръхмощни магнитни дъги.
Празното пространство под магнитната дъга било в състояние да се справи с необходимите на Тесла силни токове. Те били най-издръжливи при получаването на внезапни мощни импулси с една полярност. В мощно постоянно магнитно поле били поставени електроди във формата на рог. Разположен под прав ъгъл спрямо дъгата, внезапно образувалият се ток в магнитното поле се движел по електродите, докато не прекъснел. При това прекъсвал изключително бързо!
Дъгите се потушавали напълно в рамките на определено време. Тесла конфигурирал параметрите на веригата по такъв начин, че да не позволява токът, минаващ през тях, да стане променлив. Всеки разряд на дъгата представлявал чист еднопосочен импулс с огромна мощност. Не били възможни или позволени никакви „замърсяващи смени на полярността“.
Смените на полярността биха попречили на „шоковото излъчване“. Ефектът никога не се наблюдавал, когато в експеримента участвал променлив ток. Високото напрежение се осигурявало от мощно динамо. Тесла сам проектирал тази изключително проста и ефективна система на автоматично прекъсване за постигане на свръхбързи импулси с една и съща полярност. Стойностите на кондензаторите, големината на дъгата, магнитните полета и напрежението на динамото били балансирани и нагласени така, че да произвеждат поредица изключително кратки единични импулси без „обратни ефекти“.
Инженерите не разбират много добре тази система, тъй като необикновеното поведение на дъговата плазма поражда множество допълнителни характеристики върху нея. Макар Тесла да твърдял, че същите ефекти могат да се пресъздадат и с импулсната верига на електронна лампа, резултатите били много по-слаби. Трудно е да се постигне мощността на разряда на основната дъга. Накрая Тесла затворил магнитната дъга и я разположил в течно масло. Това блокирало ненавременното образуване на волтова дъга и същевременно значително увеличило изходната мощност на системата.
Често се смята, че импулсната му система е просто „високочестотен генератор на променлив ток“. Това е абсолютно погрешна представа, водеща до ефекти, които никога не могат да се сравнят с онова, което е имал предвид Тесла. Устройството за магнитен разряд е постижение на истински гений, което рязко изразходва заряда на кондензатора. Това бързо покачване и спадане на тока образува импулс с огромна мощност. Тесла нарекъл тази автоматична дъга „пробивен разряд“, с което я отделя от многото други видове системи за волтови дъги. Тя представлява просто начин за прекъсване на прав ток с високо напрежение, без да се позволява ответното получаване на променлив ток. При изпълняване на условията може да се наблюдава т.нар. ефект на Тесла.
Асиметричното разположение на кондензатора и магнитната дъга определя полярността на импулсната поредица. Ако дъгата се постави в близост до положителния полюс, тогава поредицата става отрицателна, както и полученият в резултат на нея разряд.
Тесла започнал опитите с по-мощни системи с известни опасения. Всяка следваща стъпка била все по-опасна. Но в хода на експеримента открил, че когато разрядите ставали повече от десет хиляди в секунда, болезненият ефект изчезвал. Очевидно нервите в човешкото тяло просто не били в състояние да регистрират отделните импулси. Но тази нечувствителност би могла да бъде фатална. Напълно възможно било смъртоносните аспекти на електричеството да си останат все същите. Ето защо по време на експериментите Тесла бил повече от предпазлив.