Выбрать главу

Д-р Райф започнал кариерата си като изследовател патолог. Типичен лекар кръстоносец с най-благородни намерения, чието сърце се стремяло към една-единствена цел — унищожаването на болестите. Д-р Райф разбрал пръв от всички, че успешното лечение зависи от зрението, от светлината. Не можем да се сражаваме с нещо, което не виждаме. Невидимият противник не може да бъде унищожен. Ето защо първата ни работа е да разработим усъвършенствани микроскопи. Щом можем да виждаме — щом всички могат да виждат постиженията на медицината ще достигнат нови върхове. Армада добре въоръжени рицари ще нападнат врага по всички фронтове. В търсене на повече светлина.

Изследванията на д-р Райф в областта на микроскопията обхващат в подробности всеки компонент и достижение, завещани ни от традицията. Създаването на супер микроскопа щяло да противоречи на всеки физически закон и ограничения, натрупани през последните два века. Учените отново започвали да обичат да пишат, но без опита от експериментите писанията им не биха послужили за нищо друго, освен за подпалки.

Д-р Райф искал да разработи супер микроскопи, способни да виждат вирусите. Целта му била да опише и каталогизира смъртоносния враг, който изпреварва дори бактериите в смъртоносния си поход срещу човечеството. Търсенето му започнало. Заел се да намалява фундаменталните предписания, по които се създавали микроскопи, като подложил на критичен анализ всеки отделен компонент и правило.

Фокус

Оптичните дизайнери добавяли все по-сложни компоненти към оригиналния модел, създаден навремето от Ван Льовенхук. Към лещите се прибавяли лещи, към съставните компоненти се добавяли други съставни компоненти сложността на устройството била направо плашеща. В стремежа си да опрости схемата Райф се върнал към изучаването на оптичната геометрия и разбирането на простата дивергенция на лъчите.

Райф се замислил върху древните принципи. Идеалната увеличителна система трябва да представлява изключително проста геометрична конструкция. Отклоняването на светлинните лъчи може да увеличи всеки обект колкото си искаш пъти. При наличието на силен източник на дивергентна светлина и достатъчно голямо пространство на теория може да се види и невидимото! Това е принципът, на който се основава проекционната микроскопия. Д-р Райф разбрал, че проекционният микроскоп е най-доброто и най-простото средство за увеличаване на безкрайно малки обекти. Трябвало само да се намери начин почти невидимата блестяща точка да проектира дивергентни лъчи върху повърхността, на която и да е частица. Нито един вирус, колкото и коварен да е той, не би могъл да се скрие от подобно оптично устройство.

Теоретичният дизайн на микроскопите изцяло се основава на геометрични принципи. Материализирането на тези принципи изисква манипулация на материали, тъй като геометричните и светлинните лъчи са доста различни неща. Какво всъщност представлява микроскопът? Какво се постига чрез микроскоп със светлинни лъчи? Идеята е съвсем проста. Вземате дивергентните лъчи от изключително малка точка и ги пускате да минат през образеца, който искате да видите. След това лъчите се разделят един от друг колкото позволява наличното пространство. От гледна точка на геометрията е възможно това разстояние да бъде безкрайно и да се получи безкрайно (идеално) увеличение. За осъществяването на тази идеална цел е нужно светлинният източник да бъде съвсем малък и достатъчно ярък, образецът да се намира достатъчно близко до него, а разстоянието, на което се получава уголеменият образ — много голямо. Геометричната дивергенция на точковия светлинен източник е факторът за увеличението. Но геометрията е идеализирана реалност. А при прилагането си на практика всяка теория се сблъсква със значителни, понякога нерешими трудности.

Основният модел микроскоп е проекционният микроскоп. Той представлява най-простата система за голямо увеличение на малки обекти. В най-разпространената му версия светлината минава през образеца, разделя се през голямо разстояние с помощта на много малки фокусиращи лещи, след което се проектира върху матово стъкло. Получените по този начин изображения се разглеждат индиректно, но са много силно увеличени и имат свръхвисока резолюция.

В миналото лабораториите се нуждаели от компактни устройства, които да се използват непосредствено от персонала. Изработването на фини оптически микроскопи се превърнало в изключително сложна задача, когато се появила нужда от по-мощни, но също толкова компактни модели. Идеята на съставния микроскоп е дългото проекционно разстояние да се съкрати физически в късата тръба и да се удовлетвори искането на клиентите за спестяване на пространство. „Проблемът“ при компактните оптически микроскопи е пречупването на широкия по необходимост лъч през малко пространство. „Трикът“ на съставния микроскоп е да не се позволи лъчите на изображението да се отклонят преждевременно между лещите.