Магнификат7
Икономическата депресия от 30-те се стоварила най-силно върху обикновените граждани. Д-р Райф се занимавал с разработката и усъвършенстването на ултравиолетовите проекционни микроскопи от 20-те и планирал да построи много по-съвършено устройство. Супермикроскоп. Дизайнът се основавал на теоретически принципи, формулирани от предварителните му експерименти в областта на оптиката. Сега трудът му внезапно бил прекъснат. Останал без работа, д-р Райф поел по пътя на всички онези, изпаднали в нужда. Скромен и лишен от гордост, той потърсил начин да си изкарва хляба в далеч по-малко интелектуални сфери.
Бил нает за личен шофьор на Х. Х. Тимкин — богат автомобилен магнат и филантроп. Постепенно д-р Райф спечелил уважението и благосклонността на работодателя си. Повече не можел да пази чудесната си мечта единствено за себе си. По време на дългите пътувания към досадните делови срещи Тимкин се впускал в задълбочени дискусии с д-р Райф относно работата му в областта на медицината. Д-р Райф участвал в разговорите с такава жар и откровеност, че силно изненадал работодателя си. Не сериозността и почтеността било онова, което привлякло вниманието на Тимкин. Той можел да разпознава качественото, когато го виждал, и можел да слуша.
Високото положение на шофьора си личало въпреки скромното положение, което заемал в обществото. А когато започвал да говори за разработките и изследванията си, сякаш самият въздух около него започвал да трепти! Изказал съжаление, че му се наложило да изостави работата си, но бил абсолютно сигурен, че в края на краищата всичко ще си дойде на мястото. Онова, което споделял, било невероятно. Вдъхновение в най-чистия му вид. Когато Тимкин и бизнес партньорът му Бриджис разбрали какво всъщност се опитва да постигне д-р Райф, незабавно решили да подкрепят финансово изследванията му.
Тимкин и Бриджис учредили фонд за финансиране на д-р Райф и изумителното му проучване. Райф бил искрено трогнат. Трогнат до сълзи. Като крайно емоционален човек той обещал, че няма да ги разочарова. Щял да работи, докато не постигне успех. В имението на Тимкин (Пойнт Лома, Калифорния) била обзаведена лаборатория и д-р Райф се заел за работа с усърдие, което изненадало всички около него. Тимкин и Бриджис били изумени от скоростта, с която Райф завършвал всеки нов модел, с който се захващал. Работел неуморно — истинско вдъхновение за хората, които подкрепяли работата му. Абсолютно очевидно било, че замисленият и благороден доктор бил сериозен докрай в начинанието си.
Райф яростно преследвал и постигал всяко нещо, което не било постигано в областта на ултравиолетовата микроскопия. Умът му се насочил отново към метода, който бе замислял преди толкова много години. Изглеждало, че някогашната мечта е на път да се сбъдне. Търсене на повече светлина. Решил да запълни цялата тръба на микроскопа с цилиндрични кварцови призми. Така нямало да има различия в индекса на отражение по цялата дължина на оптичния път. Кварцовите призми щели да „отварят“ всяка конвергенция на лъчите и да ги поддържат напълно успоредни. Така пристигналият в окуляра образ щял да бъде ярък и с изключително висока резолюция.
Тази конфигурация от кварцови призми накарала лъчите да се движат на зигзаг в 22 светлинни ивици. Вътрешният оптичен път се състоял изцяло от 22 кварцови цилиндъра, между които били поставени лещи. Сякаш цялото устройство представлявало един-единствен кристал с различни повърхности. Излъчваните към образеца лъчи щели да преминават през успоредни пътища през призмите и образът щял да се увеличава само когато достигне някоя леща. Този метод гарантирал идеалното качество на крайното изображение.
Към брилянтната конфигурация било добавено и второ оптическо нововъведение. Д-р Райф решил да използва феномена, при който силната светлина стимулира вътрешна флуоресценция на образеца. Насищането на образеца с ултравиолетова светлина измествало точката на дивергенция в самия образец вместо зад него, което го принуждавало да започне самият той да излъчва ултравиолетови лъчи.
Налице била истинската светлинна точка за осветяване на образеца — и това бил самият образец! Концепцията била наистина върхова, тъй като чрез нея и най-малките частици можели да бъдат накарани да излъчват ярки дивергентни лъчи. Замисълът бил оригинален още от самото начало. Д-р Райф разработил система, с която избрани части от ултравиолетовия спектър можели да се разделят и да се насочат към образеца с помощта на поляризатор. Включването на този компонент към системата щяло да позволи на образеца да излъчва светлина в собствения си спектър на абсорбиране, като и най-малките частици щели да излъчват с максималните си възможности.