Теоретично тези ярки отразени лъчи могат да се увеличат до абсолютно всякаква степен. А вторичният монохроматичен ултравиолетов лъч щял да извърши нечувано досега чудо. Когато се съчетавала с вътрешната флуоресценция на образеца, вторичната добавка щяла да направи светлината хетеродинна8. Това означава, че светлинните степени на образеца могат да се вдигнат много над първоначалните им стойности. При такива къси дължини на вълната разделителната способност на устройството щяла да бъде невероятна.
Към флуоресцентната светлина на образците се добавял допълнителен тъмен ултравиолетов лъч, който осигурявал изумителна острота на изображението на невидими иначе обекти. Оставало начинът на осветяване и изпълнената с кварцови призми тръба (проектирана да запазва излизащите от образеца лъчи абсолютно успоредни) да се съберат в едно цяло. Д-р Райф твърдял, че тези успоредни линии са с точност в рамките на една дължина на вълната — нещо само по себе си поразително.
Не след дълго бил създаден малък ултрамикроскоп, чийто принцип на работа нарушавал предполагаемите закони на оптиката. Моделът превъзхождал всички разработени до този момент ултрамикроскопи. Постижението било толкова поразително, че дори институтът „Франклин“ публикувал дълга и подробна серия статии относно разработките на д-р Райф. Институтът получил за съхранение и няколко от устройствата, които се пазят там и до днес.
Този микроскоп бил различен — напълно различен. Можел с кристална чистота да показва не само вируси в латентно, но и в активно състояние. Призматичният микроскоп на д-р Райф прекрачвал всички теоретични граници на оптическата микроскопия през 30-те с нечуваната си резолюция от 17 000 диаметъра — три пъти повече от резолюцията, постигната от д-р Лукас.
Първият призматичен микроскоп представлявал хоризонтално оптическо устройство, монтирано на масивна стойка. Въоръжен с най-добрите фотографски инструменти, д-р Райф направил завладяващи съзнанието снимки. Увеличението било толкова зашеметяващо, че представители на всички научни институции се втурнали да наблюдават демонстрациите му.
Постиженията му били посрещнати с бурни овации от всички медицински гилдии от двете страни на Атлантика. Огромен брой научни издания помествали обширни статии, посветени на труда му. Откритията му били повторени и съобщени от водещи медицински институти, чиито имена са добре известни по цял свят. Ето защо липсата на широко достъпна информация за живота му е крайно подозрителна.
Д-р Райф, проявил достатъчно скромност, за да се наеме да работи като шофьор, изведнъж се озовал на върха на славата От мрака зад кулисите попаднал под ослепителните прожектори на сцената. Единствено характерът му, заради който всички го обичали, можел да се сравнява с неговия гений. Семейство Тимкин го обожавали. Лабораторията му била оборудвана с най-прецизната за времето си апаратура. Д-р Райф продължавал методичните си проучвания. На всяка крачка го следвали нови невероятни открития в областта на биологията. Сега с помощта на своето „ултра зрение“ той можел заедно с колегите си да се взре в недостижими по-рано измерения. Откритията често поставяли под съмнение общоприети идеи в биологията и медицината.
Д-р Райф възнамерявал да създаде институт, в който да обучава по-младите специалисти да работят с великолепните ултрамикроскопи. Щяло да се осигури масовото производство на устройствата. Те щели да станат задължителна част от всяка професионална лаборатория. Целта на проучването не били парите. Те вече били осигурени. Д-р Райф имал една-единствена цел.
Той бързо разработил няколко различни модела на първоначалния си проекционен призматичен микроскоп. Хоризонталният проекционен модел бил преобразуван в по-компактен вертикален, който по-пълно отговарял на нуждите на патолозите и биолозите в практическите им лабораторни занимания. Някои от моделите могат да се видят в различни архивни филми и фотографии, заснети в лабораторията му.
И ако призматичните микроскопи на Райф превъзхождали всеки стандартен лабораторен уред със способността си да показва и фотографира вируси в активно състояние, универсалният микроскоп бил всички поставени до момента рекорди. Създаден през 1933 г., универсалният микроскоп позволявал резолюции до зашеметяващите 31 000 диаметъра и увеличение над 60 000 диаметъра.