С помощта на прецизни фотографски техники за увеличаване, д-р Райф успял да постигне увеличение от 300 000 диаметъра. Изчисленията му показвали, че ултра оптическия проекционен микроскоп може да дава ясни изображения с увеличение 250 000 диаметъра. А след фотографското увеличение пред учените нямало да има никакви граници.
В лабораторията на д-р Райф правилото на Абе се споменавало като провалило се недоразумение. Райф успял да разбие „видимия предел“. Именно запознатите с оптиката и възможностите й твърдят, че подобни увеличения не могат да се получат според обичайните принципи на светлината. При устройства като тези на Райф действат други светлинни енергии, попадащи отвъд простите оптически параметри. Процесът на фокусиране е радионичен, тъй като използва проникващото од-лъчение. Стимулацията на специални режими на ретината освобождава аномалното възприятие и неговите свръх оптични увеличения. Внимателното проучване на ултрамикроскопа на Райф разкрива запълнени с кварцови призми тръби, идентични по действието си с патентованите радионични анализатори на Т. Г. Хиеронимус (Лер).
Вирусите остават абсолютно невидими, когато културите се гледат през стандартния тогава тъмно полеви микроскоп на Цайс. Призматичните микроскопи на д-р Райф били незабавно поръчани от Медицинския институт на Северозападния университет, фондация „Майо“, Британската лаборатория за тропическа медицина и други престижни научни институции. Моделите постигали увеличение и резолюция до 18 000 диаметъра.
Сега пред него се отварял свят, в който озаряващата ума светлина се съединявала със светлината, попадаща в очите. Полета от светлина. Новото зрение нямало граници. Никакво невидимо наметало нямало да помогне на врага. Скоро всички щели да го виждат и армиите на смъртта и сянката щели да бъдат победени. Трофеите щели да дарят човечеството с невероятни съкровища. Животът и светлината отново щели да завладеят света, управляван толкова дълго от сянката и смъртта. Започнала колосалната задача да се каталогизират патогенните вируси.
Търсенето
През 1931 г. с помощта на новите модели на призматичния микроскоп д-р Райф и д-р А. И. Кендал от Медицинския институт на Северозападния университет можели да наблюдават, демонстрират и фотографират „поддаващите се на филтриране“ патогени (вируси). Нещо повече — може би за първи път те можели да различат преминаването им от латентно в активно състояние за определен период от време. Прясно приготвените култури били разглеждани на определени етапи, с което се разкривали периодите на латентност и активност.
Бил подготвен субстрат от тъкан, в която се развъждала тифозна бактерия. След няколкодневен растеж образците на смъртоносната култура били прекарани десет пъти през финия (три нули) W-образен филтър на Бекерфелд. Когато такъв образец се разглеждал през най-добрите лабораторни микроскопи, се различавала само мътилка, но не и живи организми.
През призматичния микроскоп на Райф с правилно настроен поляризатор бактериите в образеца засветили с ярки тюркоазни цветове. Били различени две форми, което изненадало учените. Дългите, сравнително гладки и неподвижни бактерии се намирали редом с огромна популация свободно движещи се овоиди9. Подвижните гранули греели с ярка тюркоазна светлина при увеличение 5000 диаметъра.
Подвижните форми били пренесени във втория приготвен субстрат и оставени да растат в продължение на няколко дни. Отново се преминало през процеса на филтриране. Когато вземаните произволно образци преди четиридневния период били разгледани, пред очите на учените се разкрило нещо изумително. Д-р Райф и Кандал видели сравнително неактивни бактерии със светещи с тюркоазна светлина овоиди в единия си край. Значението на откритието било огромно. Впоследствие с голяма прецизност били определени точните периоди на преход, а целият процес бил фотографиран чрез специални добавки, разработени от д-р Райф. През определени интервали на активирането си бактериите изхвърляли подвижните тюркоазни форми в културата. Реалната причина за заболяването били именно сините овоиди, а дългите гладки бактерии само играели ролята на техни приемници. Преминаването между двете състояния било документирано и съобщено в научните списания. Откритията били потвърдени първо от д-р А. Фурд, главен патолог в болницата в Пасадена, а по-късно — от д-р Е. К. Розенау от фондацията „Майо“ (1932). Призматичният микроскоп на Райф бързо си извоювал подобаващото му се място.