Електронната микроскопия унищожава крехките вируси още по време на подготовката на образеца. Унищожава доказателството. Един и същи ритуал се повтаря стотици пъти с едни и същ отрицателни резултати. Неспособни да мислят ясно, малцина от тези техници биха могли да се справят със ситуацията и да разберат защо вирусите не се появяват на екраните им. Прекалената увереност в системата на Американската корпорация за радио просто блокира нормалния начин на мислене. Електронната микроскопия не показва вирусите, защото те се разпадат при подготовката на образците.
В такъв случай грешката е именно там. Но защо не се намира нито един кадърен специалист, който да разбере такава проста истина? Защо светлината се изплъзва на онези, които твърдят, че я владеят напълно? Технологичното чудо, предназначено да измести всички конкурентни микроскопи, приспива непробудно онези, които трябва да решават подобни очевидни дилеми. Медиците техници просто са забравили как да мислят. Възприетите нови методи всъщност унищожават патогените, които възнамеряват да изучават. Сравнително Неотдавна при търсенето на вируса HIV (СПИН) отново се стигна до подобно безсилие заради присъщите недостатъци на електронната микроскопия.
Вирусите ВХ подскачали и се гърчели дръзко пред очите му. Но как да ги унищожи? Откриването на имунизиращо средство за всяка една разновидност представлявало непосилна задача, чието изпълнение би отнело векове. Човечеството не разполагало с толкова време. Не, трябвало да се открие някакво друго универсално средство, което да унищожи всички патогенни форми с един замах.
Вирусите и бактериите от всякакъв вид могат да бъдат унищожени, ако се изложат на специална ултравиолетова светлина. Може би това се отнасяло и за вируса ВХ. Трябвало да разбере. Разполагал и с устройството, което му позволявало да гледа с очите си. Затова започнал дълго и мъчително търсене на онази част от спектъра, която може да унищожи вирусните култури.
Д-р Райф открил, че смъртоносните вируси всъщност се чувстват великолепно при радиациите на специфични елементи. Сред тях най-много изпъквали радият и кобалт–60. От лъченията им латентните вируси бързо преминавали в активно състояние. Сърцето му отново се изпълнило с ужас. Медицината се опитвала да лекува рака със същите тези излъчвания! Трябвало да има някакъв светлинен спектър, който да унищожава вируса. Потърсил в периодичната таблица на елементите. Активираните неон и аргон също засилвали вирулентната активност на латентните култури. Самият той използвал аргонови лампи, за да засилва скоростта на растежа на културите в заразените тъкани. Но все пак трябвало да има обхват от спектъра, който да унищожава ужасните носители на смърт.
Като че ли Нямало светлина, която да въздейства върху кристалните им структури. Та нали именно затова можел да наблюдава активността им! Никакви светлинни спектри с никакъв интензитет не можели да унищожат тези полуживи кристали.
Тогава се замислил за кристалите. Как се унищожава кристал?
Какво правят химикалите на скъпоценните камъни разтварят ги, разбиват ги на парчета пръсват ги?
Самият той правил същото нещо още през 1917 г. с различни видове протозои и големи бактерии. Знаел, че е възможно патогените да се унищожат с прилагането на внезапен електрически импулс. Първите му опити с малки радиопредаватели и по-прости микроскопи показали известен успех. Тогава използвал изходни лампи на „Телефункен“, с които получавал импулсите. Захранвано с малък генератор, простото устройство излъчвало петдесет радиочестотни вата към образците.
Първоначалното му вдъхновение се отнасяло към по-големите патогени. Затова нямал нужда от високи честоти — късите вълни били напълно достатъчни. Несъмнено било възможно да се интерполира необходимата свръхвисока резонантна честота, нужна за унищожаването на всеки микроб. Но дали това се отнася и за вирусите? Колко висока трябва да бъде тази честота? И ако тя не може да се постигне, възможно ли е да се използва някоя много по-ниска хармония при по-висока мощност? Възможно ли е да се открие смъртоносната степен за всеки патоген?