Выбрать главу

Новото оборудване било сглобено бързо. Имал нужда от генератор на изключително кратки електро импулси. Електрически „шипове“ от прав ток, приложени към напълнена с газ лампа, изстрелвали електрически лъчи към заразената цел. Самата лампа не трябвало да бъде вакуумна, защото би генерирала опасните рентгенови лъчи, които стимулират вируса ВХ. Не, в нея трябвало да има много лек газ, който да реагира почти мигновено. Необходимият газ трябвало да бъде такъв, че масата му по никакъв начин да не влияе върху импулсите.

Водород се използвал в специалните тиратрони с висока мощност — бързи високоволтови превключватели, използвани в диатермичните и (по-късно) в радарните системи. Старите рентгенови лампи често се повреждали, защото се пълнели със смес от водород и хелий. Подобни лампи вече почти не се използвали. Новият прожектор на д-р Райф бил именно такава рентгенова лампа. Проверил изходната й мощност и настроил веригата така, че да не изпуска и най-меки рентгенови лъчи. Лампата заблестяла — добър знак. Това означавало, че в нея имало достатъчно газ за излъчването на електрически лъчи. Д-р Райф нагласил полярността по такъв начин, че лампата да изпуска електро положителни лъчи с определена продължителност.

Оръжието било готово. Патогените продължавали дръзко да се гърчат пред погледа му. Застанал при призматичния микроскоп, Райф стрелял с лампата. Като завъртал настройващия циферблат до образеца, щял да разбере смъртоносната за патогените степен. Когато вирусите „експлодират“, щял да отбележи настройките. Ако методът проработел, би могъл методически да избере смъртоносната степен за всеки конкретен патоген. Не след дълго щял да се натрупа каталог на убийствени степени. Така д-р Райф щял да бъде в състояние да победи всяко съществуващо заболяване.

Нагласил инструмента в диатермичния обхват, който би трябвало според изчисленията да разпердушини вирусите на парчета. Опитът обаче винаги противоречи на теорията. Вирусът ВХ изведнъж се стопил — много под изчислената честота. Д-р Райф изключил предавателя и седнал изумен. Гледката на екрана била нереална. За по-малко от частица от секундата образецът се превърнал в мътна маса. Вирусите се разлетели на парчета! Опитът да ги „лиши от живот“ излязъл успешен.

Каталогът му започнал да се изпълва с фино настроени смъртоносни честоти. С безкрайна точност — точно както възнамерявал — д-р Райф определил всяка една смъртоносна степен. Силите на светлината срещу легионите на мрака. Анализът на електро положителния импулс показал, че излъчването му било проникващо, интензивно и еднопосочно подобно на невидимите лъчи на чистата електрическа сила. Тогава каква била тази странна, подобна на светлина енергия? Експериментът доказал, че вирусните култури били напълно обезвредени, замразени и унищожени от електро положителния импулс. Силата на някаква изключителна форма на светлина? Виждана ли е била изобщо подобна светлина досега?

Тази енергия била генерирана случайно през 1872 г. от Томсън и Хъстън. Не вълни, а лъчи. Електрически лъчи. Забравен феномен. Еднопосочните електрически импулси с огромна мощност излъчвали електрически лъчи вместо вълни. Тези лъчи прониквали през всяка материя, независимо дали ставало дума за камък или стомана. Получените в резултат искри изскачали от всеки изолиран метален предмет в голямата сграда, където се провел експериментът. Това не били радиовълни, а електрически лъчи.

По-късно през същия век Никола Тесла случайно наблюдавал получаването на същите електрически лъчи. Той подробно изучил феномена и създал импулсни генератори и прожектори на електрически лъчи. Тесла имал предвид именно този феномен, когато говорел за електрически лъчи, имащи подобни на светлината характеристики. Нов вид светлина. Д-р Райф преоткрил същото явление. Тесла говорел за своите „милиметрови лъчи“ и споменал за „бактерицидните“ им възможности. Сега същият този феномен потвърждавал думите на Тесла. При подходящ контрол лечебните свойства се проявявали съвсем ясно.

Крепостта

Докато унищожаването на вирусните култури върху кварцовата подложка било лесна за постигане задача, нещата изглеждали по съвсем друг начин с вирусите в човешкото тяло. Трябвало да се проникне през кожа, мускулатура и кости — прегради, създаващи значително съпротивление. Лъчите можели да изгубят първоначалната си честота и напълно да изгубят лечебната си способност.