Колкото и да е странно и изненадващо, патогените се оказали около две хиляди пъти по-слаби от клетките на тялото. Това означавало, че те можели да бъдат унищожени по метода на излъчения импулс чрез затоплянето на пациента. Поразително. Вече повече от век патолозите третирали микроорганизмите като химични системи и през цялото време се мъчели да открият химичните съединения, които да ги неутрализират. А методът на Райф третирал всички бацили като механични системи, които можели да бъдат унищожени чрез вибрации.
Д-р Райф подложил самия себе си на лъчението, без да получи никакви увреждания. Апаратурата била настроена да унищожи обичайните вирусни инфекции и след процедурата Райф в продължение на няколко часа се чувствал отпаднал и уморен. Предположил, че причина за това е отделеният след унищожаването на вирусите токсин и осъзнал необходимостта от детоксикация. Организмът трябвало да бъде подготвен за лечебния импулс. Излагането му под въздействието на лъчите можело да доведе до моменталното отделяне на голям брой токсични фрагменти в кръвта. Лъчевото лечение трябвало да се прилага на дози. Тъканите на тялото трябвало да получат със специални течни електролити, които да спомогнат за бързото елиминиране на токсините.
За да се стимулира лечението, пациентът трябвало да бъде обгърнат от „носещо поле“ — своеобразно всепроникващо електрическо тяло, благодарение на което импулсните светлинни лъчи да могат да проникнат във всяка кухина на организма. Повърхностното излагане на лъчите не би могло да излекува пациента напълно. Светлинните лъчи трябвало да проникнат в цялото тяло. Д-р Райф разработил метод, при който пациентите бивали обгръщани от безвредно електрическо поле с акустична честота, докато се подлагат на интензивните краткотрайни електро импулси. Така лечебните лъчи можели да унищожават специфичните патогени в цялото тяло, без да причиняват вреда на пациента.
За генерирането на първичното и вторичното импулсно поле д-р Райф използвал два осцилатора. Първичното поле на „потапяне“ се получавало от акустични генератори. Импулсът се осигурявал от диатермична машина, свързана с мощен предавателен усилвател. Така двете енергии можели да унищожават патогените in vivo. Каталогът на д-р Райф винаги съдържа двойка смъртоносни честоти за патоген.
Д-р Райф открил, че вирусните култури били податливи на импулсите от специалната лъчева тръба. Настроени на смъртоносната степен на един патоген, лъчите действали безпогрешно. Подборът се превърнал в отличителен белег на лечебния метод. Можело да се случи да има по няколко патогена, прикрепени един до друг. При избирането на смъртоносната за единия честота, останалите оставали невредими. Целта обаче бивала напълно унищожена.
Д-р Райф тествал ефективния обхват на лъчите и определил безопасното за пациентите разстояние от източника на лъчение. Патогенните култури не били в безопасност никъде в близост до устройството. Д-р Райф разположил лампата в единия край на лабораторията си и започнал да поставя културите на различни разстояния от нея. В последния изумителен експеримент отнесъл културите вън от лабораторията в затворени контейнери. Оказало се, че из — лъчвателната лампа действа ефективно върху вирусните култури на разстояние 13 км! Металните стени не можели да предпазят вирусните култури от смъртоносните лъчи, тъй като действали като проводници. Дори при използването на алуминиеви контейнери настроените лъчи унищожавали целите си, където и да се намирали.
Това представлявало едно от големите открития в медицината с огромно значение за човечеството. Принципът на практика правел възможно излъчване на лечебни емисии в ефира. Цели градове можели да бъдат електрически „ваксинирани“ от една-единствена подвижна станция. Потенциалът на системата бил зашеметяващ. Епидемиите можели да се контролират, без да са нужни отнемащите време индивидуални прегледи. Излъчваното смъртоносно послание щяло да унищожава специфичния патоген само с няколко прости емисии. Непрекъснатото наблюдение на заразните болести можело да се прави чрез непрекъснати здравни „предавания“.
Завоеванието
Д-р Райф прокарал целия си екип през различни честоти. Всякакви зарази изчезвали под въздействието на лъча. Райф бил в състояние да изолира причинителите на инфекцията и да ги унищожи с най-обикновено завъртане на копчето за настройка. Спецификата на устройството била толкова прецизна, че отделните видове микроби можели да бъдат вземани на прицел наведнъж. Лечение с едно натискане на копче!
Използването на лампата в лабораторията осигурявало непрекъснат източник на ваксиниране. След известно време в телата на членовете на екипа имало толкова малко токсични вещества, че признаците на отпадналост започнали да изчезват. Сътрудниците му не се разболявали от нищо. Не хващали дори хрема.