Медикът се качи в линейката и се появи след минута.
— Ноктите му са изпочупени — под тях са се събрали пясък и мръсотия. Възможно е да е копал с ръце, ако това ме питаш.
— Защо е хабил сили за това?
— Защото мозъкът му се е сварил, не личи ли? — намеси се Бъб.
Всички се обърнаха към него. Той ги наблюдаваше, отпуснал рамене и със скръстени на гърдите ръце.
— Какво? — Той сви рамене. — Не е ли очевидно? Вчера температурата беше четиридесет и пет градуса. Не знам защо Кам е зарязал джипа си, но в мига, в който го е направил, вече е бил прецакан. Точка.
Лъдлоу погледна Стив, който потвърди с кратко кимване.
— Слушай, той е прав. Обезводняването много бързо замъглява съзнанието.
Всички се загледаха продължително в дупката. Сержантът пръв отмести поглед.
— Сега искам да видя джипа му.
Нейтън предложи на Лъдлоу да го закара и Бъб не се възпротиви. Даже изглеждаше облекчен да остане със Стив, който искаше да вземе проби и да ги прибере в хладилната чанта, преди да станат напълно безполезни.
Нейтън, Лъдлоу и Зандър прескочиха оградата и се качиха в ланд крузъра на Нейтън. Той се почувства по-добре на своя територия. Ужасната гледка на трупа на брат му, положен на земята, която обичаше, по някакъв начин беше разрушила хармонията на мястото, сякаш из въздуха се носеше някакъв замърсител.
Хвана волана с треперещи ръце и се опита да си спомни последната си среща с Кам през юни или когато там беше. Вероятно брат му му се беше усмихвал, защото по принцип беше усмихнат човек. Нейтън раздвижи първо едната си ръка, а после и другата. Пред очите си виждаше единствено лицето под платнището. Вече съжаляваше, че погледна. Запали джипа и докато се отдалечаваше от гроба, осъзна, че Лъдлоу му говори нещо.
— Извинявай, какво каза?
— Питах дали с брат ти умишлено сте купили съседни имоти?
— О, не. „Бърли Даунс Стейшън“ беше собственост на баща ни, така че аз, Кам и Бъб израснахме тук. След това се сдобих с малко земя от тази страна на оградата, когато… ааа… когато се ожених… — Нейтън видя в огледалото за обратно виждане, че Зандър гледа през прозореца и се преструва, че не ги слуша. — Минаха двайсет години оттогава. Баща ни почина горе-долу по същото време и Кам пое „Бърли Даунс“.
— Значи Камерън е шефът.
— Той управлява имението. И държи мажоритарния дял.
— О, така ли?
— Да, но това не трябва да те заблуждава. Така е от години. Всички получихме по една трета, когато татко почина. Честно и справедливо. Аз продадох половината от своя дял на Кам почти веднага и той започна да стопанисва мястото. Организира всички всекидневни задачи и отговаря за по-голямата част от дългосрочното планиране. Бъб притежава една трета от всичко, а аз една шеста.
Лъдлоу си записа нещо.
— Колко е голямо имението „Бърли Даунс“?
— Три хиляди и петстотин квадратни километра с около три хиляди крави от породата „Херефорд“.
— И семейството ви се грижи за всичко това само?
Имаше нещо много странно в начина, по който говореше Лъдлоу. Нейтън го осъзна едва когато започна да отговаря на въпроса му. Полицаят разговаряше с него напълно нормално. Не показваше нищо, не намекваше, не заплашваше, дори на моменти изглеждаше загрижен. Фермерът се зачуди кога ли Стив щеше да му каже как наистина стоят нещата. Вероятно в линейката, на път за града. Целият град знаеше историята на Нейтън. Даже се беше превърнала в неотменна част от местния фолклор.
Лъдлоу се размърда на седалката и Нейтън осъзна, че го чака да му отговори.
— Както вече споменах, при нужда наемаме хора. Честно казано, винаги ни трябват работници, затова работим с фирми за набиране на персонал — обаждаме се и казваме какъв екип търсим. След това той пристига с хеликоптер или с мотори. Кам се свързваше с тези фирми, когато му трябваха инженери, работна ръка за оградите или други подобни. Иначе всекидневната работа се върши предимно от семейството. Особено когато е спокойно. Както сега — нищо не се случва, защото пазарите и месопреработвателите не работят по Коледа.
— Не ви ли трябва помощ, за да издоите всичките тези крави?
Нейтън забеляза в огледалото за обратно виждане как Зандър едва потисна усмивката си.
— Тази порода я отглеждаме само за месо, не за мляко.
— Значи фризерите ви са пълни с пържоли?
— И мляко с дълъг срок на годност. Но нашите крави не са като онези в малките ферми. Във ферми, големи колкото нашата, животните се отглеждат на свобода. Пият вода от сондажните кладенци, пасат трева на воля и чак тогава ги прибираме. В много отношения си приличат с дивите животни. Някои дори не виждат хора от раждането до ножа.