— О, така ли?
Нейтън кимна.
— Той е любител художник, беше любител художник, но доста добър. Запали се по рисуването, когато бяхме деца. Тогава нямаше с какво толкова да се забавляваме, така че си падахме по някои неща за възрастни: например колекционирахме пощенски марки и други подобни. Аз не мога да рисувам, но Кам беше добър. Продължи да рисува и след като пораснахме. Понякога се отказваше, разбира се, но картината на гроба на работника е отпреди пет години.
Една от сезонните работнички по онова време я снима и я качи в интернет, когато се прибра във Франция, Канада или откъдето беше. Изведнъж на Камерън започнаха да му се обаждат хора, които си поръчваха да им нарисува нещо. В крайна сметка по предложение на майка им той изпрати картината на един конкурс и спечели държавна награда.
— Можеш да си купиш картичка с нея от магазина в града — каза Нейтън.
— Значи гробът е означавал много за брат ти? — попита Лъдлоу. От тона му стана ясно, че смята този факт за важен.
— Не бих се изразил точно така. Мисля, че харесваше картината повече от мястото. Просто извади късмет през онзи ден от начина, по който падаше светлината.
— И все пак странно място — повтори сержантът. — Самотен гроб в средата на нищото. Никога не съм виждал подобно нещо.
— Има няколко такива наоколо. — Зандър се наведе напред. — От едно време, когато хората са умирали внезапно. Погребвали са ги на място, а по-късно семейството или някой друг е идвал и е поставял надгробна плоча. Туристите могат да си купят онлайн карти, снимки и разни сувенири на тези места.
— Кой би дошъл чак дотук за подобно нещо?
Нейтън сви рамене.
— Ще останеш изненадан.
— Някой посещава ли гроба на работника?
— От време на време. Когато картината на Кам стана известна, идваха да го гледат, но напоследък няма голям интерес. Има един по-известен край „Атертън“.
— Какво му е интересното на него?
— Трагична случка. Някакво хлапе. Малко момче. Починало в началото на двайсети век.
Това накара Лъдлоу да се почувства неудобно и Нейтън се зачуди дали сержантът има деца.
— Какво се е случило с него?
— Обичайното за тези места. — Нейтън се насили да говори със спокоен глас. — Тръгнало по грешния път и се изгубило.
Нейтън подмина прохода в скалите. Изруга и даде на заден ход, след което подкара джипа по скрития черен път. Стигна от другата страна и се огледа видимо изумен. Автомобилът на Камерън не се виждаше никъде. За един ужасен миг си помисли, че наистина беше изчезнал. Зандър почука по мръсното стъкло.
— Отидохме прекалено напред — каза той и посочи назад.
Нейтън се върна на пътя и направи втори опит. Верният черен път изглеждаше по същия начин. Нейтън спря джипа на същото място, на което беше паркирал Бъб по-рано, и всички тръгнаха нагоре по склона. Изкачиха се до върха. Двамата със Зандър останаха назад, а Лъдлоу си сложи ръкавици. Заобиколи джипа на Камерън и направи още снимки. Спря се до отворената шофьорска врата.
Нейтън си прочисти гърлото:
— Вратата беше отворена, но ключовете бяха на седалката, когато дойдохме. Изпробвах двигателя.
— Не е трябвало да пипаш нищо.
— Съжалявам.
— И какво стана?
— Запали.
Сержантът се качи в джипа и сам завъртя ключа. Остави двигателя да поработи известно време, после го изгаси.
— Автомобилът беше ли надежден? — попита той. — Моделът е доста стар.
„Осемнайсетгодишен“, каза си Нейтън. Горе-долу колкото беше и неговият.
— По тези места по-старите работят по-добре. Новите модели имат електронни дисплеи и разни други неща, които не могат да се справят с праха. Той влиза във всяка пролука и запушва цялата система. Кам се грижеше добре за своя джип.
— А за радиото? — Лъдлоу посочи поставката на таблото.
Нейтън му показа как да сменя честотите.
— На мен ми изглежда добре. Аварийният му радиомаяк5 сигурно е под предната седалка.
Лъдлоу се пресегна и извади личния маяк за спешни случаи. Все още си беше в кутията и не беше активиран.
— Не използвате ли безжични радиа? — попита той.
— Не, оборудването ни е свързано към автомобилите.
— Тоест, излезеш ли навън, оставаш без средство за комуникация, така ли?
— Да.
— Какъв е обхватът?
— Зависи. Може да бъде двайсет километра в права линия, дори повече, благодарение на комуникационните кули, но има черни петна — обясни Нейтън. — Общо взето, по права линия.
Сержантът продължи с огледа на джипа. Сложи си ръкавици и провери зад сенниците, жабката и под седалките, след което повтори процедурата.
5
EPIRB (Emergency Position Indicating Radio Beacon) — устройство за аварийна комуникация с центровете за търсене и спасяване чрез международната система COSPAS-SARSAT. — Б.пр.