— Тази скала е най-високото място тук — отвърна Нейтън. Едно време я наричаха вишката, при това не съвсем на шега. Какво искаше да кажеш с това „понякога“?
Сержантът не отговори, а пристъпи няколко крачки към скалистия ръб. Надвеси се. Нейтън нямаше нужда да го следва. Знаеше какво има там долу.
— Понякога какво, приятелю? — повтори въпроса си той. — Какво искаше да кажеш?
— Понякога хората просто трябва да намерят начин да сложат край на всичко. И не всеки е готов да го направи по най-прекия начин.
Нейтън направи няколко крачки и застана до него на ръба на вишката. Усещаше, че Зандър го наблюдава. Намираха се на едва пет метра височина, над една пясъчна възглавница. При такъв скок човек рядко можеше да си счупи глезена, още по-малко пък врата. Не беше достатъчно високо, за да предложи на някоя отчаяна душа последното избавление.
Помисли си, че трябва да е в другата посока. Обърна се и погледна зад сина си. На запад. Докъдето му стигаше погледът, голата земя се простираше чак до пустинята и създаваше едно идеално море от нищо. Ако някой търсеше забвението, това беше мястото, на което щеше да го намери.
Глава 5
Нейтън стискаше здраво волана. Зандър седеше с кръстосани ръце и увиснали рамене на предната седалка. И двамата бяха вперили поглед в пътя пред тях.
Не бяха проговаряли от двайсет минути и Нейт изведнъж осъзна, че синът му е на ръба да се разплаче. Той потискаше сълзите си така, както само тийнейджърите можеха — блед и съсредоточен да не поддаде, но тъгата избиваше в ъгълчетата на очите му. Зандър уважаваше Камерън, Нейтън беше наясно с това и докато си седеше там, съвсем жив, изпита завист към брат си, който лежеше под платнището.
Преди да оставят ланд крузъра на Кам на скалата, Лъдлоу беше извадил от чантата си ролка с жълта полицейска лента и потърси начин да огради автомобила. Наоколо нямаше дървета, нямаше дори пръчки, които да използва като колчета. Най-накрая откъсна ивици лента и ги завърза за дръжките на вратите.
— Не се тревожи, приятелю — каза му Нейтън, но Лъдлоу все пак заключи шофьорската врата и му даде ключовете.
— Има ли някакъв проблем да останат при теб? Твоят сержант ще иска да види всичко това утре.
Фермерът прибра ключовете в джоба си и сега, докато шофираше, ги усещаше — бяха някак тежки и притискаха неприятно бедрото му. Двамата със Зандър откараха в пълно мълчание сержанта до гроба, където Стив, за щастие, си беше свършил задълженията. Задната врата на линейката беше затворена и Нейтън се радваше, че Камерън вече не е на показ.
Медикът ги изгледа.
— Вие, момчета, ще можете ли да се приберете благополучно у дома?
Нейтън осъзна, че изглеждат ужасно, но въпреки това и двамата кимнаха.
— Може би трябва да лагеруваме някъде? — предложи неохотно той, когато линейката тръгна. — Така утре няма да има нужда да идваме пак дотук.
— Изключено. Стига ми, че бях тук снощи, благодаря. — Бъб почти се беше качил в джипа си. — Ще дойдете ли у нас?
Нейтън му кимна в отговор.
— Да, идваме. Така или иначе мама ще ни чака утре. В четвъртък, за Коледа? — добави той, когато брат му го изгледа изненадано.
— О, да. Вярно. — Бъб запали двигателя. — В такъв случай ще се видим у нас.
— Откъде искаш да минем?
— По пътя — отвърна брат му. — Минем ли напряко, ще се забавим повече, ако затънем някъде. Не знам за теб, но точно днес не ми се вади кола от пясъците. — Той затръшна вратата на джипа си.
Нейтън караше малко зад Бъб. Облакът прах, който автомобилът на брат му вдигаше, се разсея след няколкостотин метра, когато черният път премина в асфалтиран — той беше добре поддържан и с хубава бяла маркировка. Имаше дори лента за кацане за „Летящия доктор“6. Гладкият път трая едва минута, преди да излязат отново на чакъл.
Зандър се наведе на предната седалка. Забеляза някакво раздвижване в далечината. Един автомобил, който все още беше прекалено далеч, за да го различат, ги наближаваше.
— Всичките коледни подаръци са в твоята къща — каза младежът и се облегна тежко назад.
— Мамка му! Извинявай, мислех, че ще се върнем у дома, преди да отидем у баба ти. — Нейтън възнамеряваше да се прибере в собствената си къща днес, където да измият всичкия прах от телата и дрехите си преди семейното събиране за Коледа.
— Няма значение — отвърна Зандър. — На никого няма да му пука след случилото се.
„Така е“, помисли си Нейтън, но въпреки това се ядоса на себе си. Искаше да направи Коледа незабравима за сина си, но тази задача още отсега изглеждаше много сложна.
6
Австралийската служба „Летящ доктор“ осигурява навременна медицинска помощ за хора в отдалечените райони на Австралия. — Б.пр.