— Честно казано — отговори най-накрая тя, — изглеждаше доста притеснен. А и бързаше да тръгва, сякаш имаше някаква спешна работа и искаше да свърши час по-скоро. Предположих, че е било заради пътуването до Леманс Хил.
— Казвал ли е, че не иска да ходи там?
— Не, нищо подобно. Поне не на мен. Качи се в джипа си и потегли, и тогава… — Кейти погледна Илзе, за да ѝ предаде щафетата.
Съпругата на Камерън, която седеше съвсем неподвижна, не я пое.
Нейтън се обърна към нея.
— Значи ти също си видяла Кам?
— Да — отговори най-накрая тя. — Бях по-нагоре по алеята с един от конете. Камерън мина покрай мен, преди да продължи по пътя си.
— Спря ли се да говори с теб? — попита Бъб.
Нейтън забеляза, че брат му беше оставил яденето си и бе започнал да следи разговора в момента, в който споменаха Леманс Хил.
— Разбира се. Той ми е съпруг — сопна се Илзе и си пое глътка въздух. — Извинявай, Бъб.
— Няма нищо. Какво ти каза?
Изражението на съпругата на Камерън се промени. Нейтън осъзна, че вероятно не желаеше да споделя последния личен разговор с мъжа си, но като на всички останали и на него му беше любопитно да научи подробностите.
— Каза ми, че ще се видим, когато се върне.
— Само това ли? — учуди се Бъб. — А ти какво му отговори?
— Да шофира внимателно и че ще се видим по-късно.
— О! — Бъб изглеждаше разочарован.
Погледът на Илзе изведнъж стана студен и очите ѝ се навлажниха.
— Е, съжалявам, ти какво очакваше? Не знаех, че… — Тя извади кърпичка от джоба си и си издуха носа.
Нейтън се обърна към Бъб.
— Сигурен ли си, че Кам ти е казал, че ще дойде на Леманс Хил?
— Да. Предишния ден говорихме по радиото.
— Но не и в сряда сутринта?
— Не. Нямаше нужда, приятелю. Знаех какво правим.
Хари не отделяше поглед от Бъб.
— Как ти звучеше?
— Вече ви казах. Звучеше си добре.
— Да звучиш добре, не е същото като да си добре.
Гласът се разнесе от вратата и всички вдигнаха поглед към Лиз. Тя отново се беше разплакала. Нейтън се зачуди от колко време седи там. Майка му продължаваше да гледа Бъб с леко отчаяние, но той само сви рамене, сякаш не намираше разликата, за която беше споменала.
— Ти видя ли чичо Кам, преди да тръгне, бабо? — попита Зандър.
— Не. — Съжалението в гласа ѝ беше толкова осезаемо, че въздухът в кухнята натежа. — Но беше повече от очевидно, че нещо не е наред с него.
Нейтън забеляза, че изражението на Илзе става по-сурово.
— Ти къде беше? Яздеше ли? — попита той и изпита облекчение, когато майка му кимна. Тя яздеше почти всяка сутрин от раждането си досега. Така Нейтън и Камерън разбираха дали е добре със здравето. Нейтън погледна целенасочено към чинията ѝ на масата, но Лиз поклати глава.
— Не. Отивам да си легна.
— Кой се обади? — попита Хари.
— Каролин от пощата.
— Значи слуховете са стигнали до града.
— Да, така изглежда.
— Какво искаше?
— Същото като всички останали. Каза, че можем да разчитаме на помощта ѝ. — Лиз поклати глава. — Но онова, което я интересуваше, е какво точно се е случило.
Тя огледа масата, сякаш очакваше отговорът да се появи пред тях, но Нейтън видя само объркани лица и нищо повече.
— Какво казваш на хората? — попита най-накрая той.
— Не знам. Не знам какво да им казвам. — Лицето ѝ се набръчка. — Ще се опитам да поспя. Ще се видим утре сутринта.
Лиз ги остави. След малко Кейти стана и започна да разтребва чиниите.
— Какво правихте двамата със Саймън, чичо Хари? — попита Зандър.
— Проверявахме няколко от североизточните сондажни кладенци. Благодаря, Кейти… — Хари ѝ подаде чинията си. — Излязохме, преди да се съмне, така че не се засякохме с Кам.
— Районът е голям — каза Нейтън. — Справихте ли се с всичките, или имате нужда от помощ?
— Мисля, че се оправихме — отвърна Хари. — Аз се заех с източната страна, а Саймън със северната.
„Точно така се прави — трябва да се разделят, за да свършат работата“, каза си Нейт. Така покриваха допълнително сто километра, дори това да означаваше, че ще работят сами. Вероятно не се бяха видели през целия ден. Погледна Саймън и Хари и се зачуди защо му хрумна подобна мисъл.
Бъб пресуши чашата си с вода.
— Много е странно, че Кам е отишъл до гроба. Прилича малко на онази история за истинския работник.
— Бъб, приятелю, стига — рече Хари, като издаде гърлен звук.
Саймън се намръщи и погледна най-малкия брат в семейството.
— Каква е тази история?
Хари поклати глава.
— Нелепа.
— Не. — Бъб кимна към Нейтън. — Давай, разкажи я, знаеш я добре. За лагерния огън и пътниците.