— Защо си закъснял? — Той зададе въпроса някак нехайно, сякаш му беше хрумнал току-що, но Нейтън бе сигурен, че го обмисляше от няколко минути. Погледна ченгето, с тази загоряла кожа и големите очи, и изведнъж се зачуди дали не го беше преценил погрешно.
— Какво? — примига насреща му Бъб.
— Защо си закъснял за срещата с брат ти на Леманс Хил?
— О! Пукнах две.
— Гуми ли?
— Да.
— Две спукани гуми?
— Аха.
— Дяволски лош късмет. — Сержантът се усмихна, но в тона му се долавяше нова нотка.
— Случва се — побърза да каже Нейтън и се почувства по-добре, когато видя, че Стив също кима. — Не е необичайно — заради жегата и камъните. Спукаш ли едната гума, често заминава и втора. По това време на годината ще са ти необходими четиридесет и пет минути, дори цял час, за да смениш една. — Усети, че е започнал да плямпа, и млъкна.
Сержант Лъдлоу не откъсваше поглед от Бъб.
— Това ли се случи?
Нейтън изпита облекчение, когато брат му не отговори, а само кимна. Полицаят го погледна над бележника си и си записа нещо. Изражението му изглеждаше открито, но на Нейтън отново му се стори, че има нещо наум. Погледна джипа на Бъб. Предните две гуми изглеждаха по-нови. Видя и Зандър да прави същото и двамата веднага извърнаха поглед.
Най-накрая сержантът насочи вниманието си от Бъб към Стив.
— Според теб в колко часа е настъпила смъртта?
— Предполагам, че е умрял вчера сутринта. Като се имат предвид температурата и липсата на сянка и вода, много ще се изненадам, ако е издържал повече от двайсет и четири часа. Аутопсията ще ни каже дали съм прав.
— Двайсет и четири часа не са много време — намръщи се Лъдлоу. — На колко години беше той, в края на трийсетте?
— На четиридесет — отвърна Нейтън.
— Издържал е повече, отколкото би било по силите на много други — каза Стив. — Всъщност двайсет и четири часа може дори да са прекалено много.
— На какво разстояние сме от къщата на Камерън? — Сержантът отново погледна двамата братя.
— На около петнайсет километра на северозапад по права линия — отговори Нейтън. — С кола обаче се минава по черния път на запад и след това на север, ако не искаш да затънеш в пясъка. Този маршрут излиза над трийсет километра. Най-безопасният обаче е с още десет километра отгоре — на изток оттук до скалите и след това на север по пътя.
Скалите и пътят, където бяха намерили джипа на Кам. Нейтън и Бъб се спогледаха, но сержантът ги хвана.
— Значи дори по най-краткия път ще отнеме няколко часа пеша? — изчисли Лъдлоу.
— Не можеш да вървиш дотам, не и в това време — отговори Стив с приглушен глас. Отново гледаше под платнището. — Точно това се случи с онези трима работници, които затънаха в пясъците на „Атертън“ преди няколко години. Помниш ли, Бъб? Ти участва в издирването, нали?
По-малкият брат кимна.
— На колко години бяха? На по двайсет и пет-шест? — продължи медикът. — Опитали се да се върнат пеша. Изминали около седем километра. Двама умрели за шест часа.
— Какво друго има наоколо? — Лъдлоу отиде до оградата и отпусна ръце на телта. — Твоят имот ли е от другата страна? — обърна се той към Нейтън.
— Да.
— Дали брат ти не се е надявал да те намери?
Бъб и Стив вдигнаха погледи.
— Не.
— Звучиш много сигурен.
— Защото съм.
— Но… — Сержантът отвори отново бележника си. — Камерън е знаел, че двамата със сина ти проверявате оградата, нали?
— Да, винаги го правя по това време на годината. Но не бяхме наблизо.
— Камерън знаел ли го е със сигурност?
Настъпи дълго мълчание.
— Не.
Лъдлоу прокара длан по телта и погледна праха.
— Можеш ли да се сетиш за някаква причина брат ти да дойде на това място?
— Не мога — отвърна Нейтън най-накрая. — Но го познаваше много добре.
— Често ли идваше тук?
— Не и напоследък — отговори той и погледна Бъб, който сви рамене. — Но едно време идваше често.
— Тук е единствената сянка в радиус от няколко километра — каза Стив. — Вероятно я е потърсил инстинктивно.
Сержант Лъдлоу обмисли предположението, докато гледаше тялото на земята. Дори през платнището нямаше никакво съмнение, че е човешки труп.
— В какво душевно състояние се намираше брат ти през последните няколко седмици?
Въпросът беше зададен внимателно и на Нейтън му отне малко време, за да осъзнае, че питат него.
— Не знам. Не съм го виждал от няколко месеца.