Впоследствие научих, че споделеното от родителите му с него е било устен разказ, предаван от поколение на поколение със забележителна последователност. През 1931 година Винченцо Петруло, антрополог от музея към Университета на Пенсилвания във Филаделфия и един от първите бели хора, влезли в Шингу, твърди, че е чул подобен разказ, но сред всички сензационни версии малцина му обръщат внимание. Петдесет години по-късно Елен Басо, антрополог от Университета на Аризона, записва по-подробна версия от индианец калапало на име Камбе, който бил момче, когато Фосет и групата му пристигнали в селото. Тя превежда разказа му директно от езика калапало, като запазва епическите ритми на устните предания на племето:
„Един от тях остана сам.
Пееше и си акомпанираше на музикален инструмент.
Музикалният му инструмент правеше ето така... така.
Той пееше ли, пееше.
Преметна ръка около мен ето така.
Докато той свиреше, гледахме християните.
Той свиреше.
Бяхме с татко и другите.
После той каза „Аз трябва да вървя“.“
Камбе разказва също как виждали дима от огъня им:
„Ето го огъня на християните, казахме си един на друг.
Видяхме го, щом слънцето залезе.
На другия ден по залез пак видяхме огъня.
На другия ден – пак, само малко пушек се вдигна в небето.
И в един ден огъня вече го нямаше...
Огънят на англичаните вече не беше жив, сякаш беше загасен.
Колко жалко. Защо той толкова настояваше да заминат?“
Когато Ваджуви завърши своята версия на устното предание, каза:
— Хората винаги говорят, че калапало са убили англичаните. Но не сме го сторили. Опитали сме се да ги спасим.
24. Отвъдното
Стаята е тъмна. Нина Фосет седи от едната страна на масата; от другата е жена, която се взира в кристално кълбо. След като години е издирвала мъжа си и сина си в този свят, вече се е обърнала към друго измерение.
Заобиколила се е с екстрасенси и ясновидци, много от които й пращат пространни писма за опитите си да се свържат с изследователите. Един медиум й казва, че имала усещане за присъствие в стаята и когато вдигнала очи, видяла Фосет застанал до прозореца. Попитала го: „Жив ли си, или мъртъв?“, а Фосет се засмял и отвърнал: „Не виждаш ли, че съм жив?“. После добавил: „Предай на Нина, че я поздравявам с много обич, и й кажи, че сме добре“.
При друг случай медиум описва как пред нея заплувала фигура на млад човек с дълга брада. Бил Джак. „Ще те видим един ден“, казал, а после изчезнал, като оставил зад себе си „удивително приятен аромат“.
Едуард, братът на Фосет, споделя с Кралското географско дружество за увлечението на Нина по окултното. „Животът й минава по-леко така.“
Тя не е единствената, която се обръща към екстрасенси за отговори на въпросите, които видимият свят тъй упорито отказва да предостави. Към края на живота си Рийвс, менторът на Фосет в Кралското географско дружество, шокира колегите си, като става спиритуалист. През трийсетте години провежда сеанси, в които търси следи за съдбата на Фосет. Същото прави и приятелят на Фосет сър Ралф Паджет, бившият посланик в Бразилия. В началото на 40-те на събиране в Сийфорд в дома на екстрасенса Нел Монтагю Паджет поставя писмо от Фосет върху кристалната топка на медиума. Монтагю твърди, че видяла три трепкащи бели фигури. Едната лежала неподвижно на земята. Друга била на по-възрастен човек със затруднения в дишането, който се бил вкопчил в мъж с дълга коса и брада. Кристалното кълбо внезапно станало червено, сякаш е напоено с кръв. И после Монтагю казва, че вижда индианци с копия и стрели да отнасят тримата бели мъже. Хората в стаята ахват. За пръв път Паджет изпитва усещането, че приятелят му е мъртъв.
През 1949 година Джералдин Къминс, прочута с практикуване на „автоматизъм“, при който се приема, че човекът изпада в транс и пише съобщения от духове, описва как Джак и Рали са убити от индианци. „Болка... спри болка!“ – простенва Рали, преди да умре. Според Къминс Фосет изпада в състояние на делириум: „Гласовете и звуците се донасяха далечни и неясни сега, когато се изправих пред сивотата на смъртта. Това е момент на неземен ужас... време, когато вселената изглежда неумолима и отсъжда самотна участ за човек“.
Нина не признава подобни сведения, но знае, че е изправена пред своята собствена смъртност. Още преди ясновидството на Къминс Брайън Фосет, който се грижи за Нина в Перу, пише на Джоун: „Не ми се вярва да са й останали много дни на тази земя. Самата тя твърди, че се е предала.“ Веднъж Нина се събужда в два часа през нощта и пише на Джоун как е имала видение, че „трябва да бъде подготвена за Зова във всеки момент“. Помислила си: „Запитала ли съм се истински дали имам страх от смъртта и отвъдното?“. Надявала се преминаването да стане лесно – „може би просто ще заспя и няма да се събудя“. Брайън казва на сестра си: „В известен смисъл за нея ще е добре да си иде, докато е тук. Има някаква утеха във факта, че останките й ще са на същия континент като тези на мъжа й и сина й“.