Никога не получава отговор, нито открива следа от Джак. Но в друга експедиция търси целта на похода на баща си и брат си: града Z. „Съдбата не случайно ме поведе по този път“, пише Брайън. Като се взира през бинокъла си, зърва на далечен хребет порутен град с улици, кули и пирамиди. „Прилича на това, което търсим!“, виква пилотът. Но когато приближават, става ясно, че е само причудливо ерозирал варовик. „Илюзията беше забележителна, просто изумителна“, споделя Брайън. Дните минават и той започва да се бои от онова, което не си е позволявал да мисли – че никога не е имало Z. По-късно пише: „Цялата романтична конструкция от лудешки вярвания се разклати и рухна около мен, като ме остави зашеметен“. Брайън започва да поставя под въпрос някои от странните книжа, които е намерил сред колекцията на баща си. Първоначално Фосет описва Z със строго научни термини и предпазливо: „Не допускам, че „Градът“ е голям или богат“. Но към 1924 година писанията му вече са като сътворени в делириум, говори за края на света и за мистичното Атласко царство, наподобяващо Райската градина. Z е трансформиран в „люлката на всички цивилизации“, в едно от „белокаменните селения“ на мадам Блаватски, където група висши духовни създания насочват съдбата на вселената. Фосет се надява да открие Белокаменно селение, съществувало там „от времената на Атлантида“, и да постигне трансцендентно състояние. Брайън пише в дневника си: „Нима цялата концепция на татко за Z е била духовна цел и начинът на постигането й – религиозна алегория?“. Възможно ли е трима души да са изгубили живота си „за никога несъществувала цел“? Самият Фосет пише в писмо до приятел: „Когато боговете решат да погубят някого, първо му отнемат разума“.
25. Z
— Пещерата е в онези планини – каза бразилският бизнесмен. – Там Фосет е слязъл в подземния град и е още жив.
Преди с Паоло да се отправим в джунглата, бяхме спрели в Бара до Гарсас, град близо до планината Ронкадор в североизточния ъгъл на Мато Гросо. От много бразилци бяхме чули, че през последните няколко десетилетия в областта се появили религиозни култове, въздигащи Фосет като божество. Вярвали, че Фосет е влязъл в мрежа от подземни тунели и е открил, че Z е портал към друга реалност. Въпреки че Брайън Фосет беше скрил чудатите писания на баща си в края на живота му, мистиците се бяха вкопчили в малкото загадъчни отправки на Фосет в списания от рода на „Окулт Ривю“ относно търсенето му на „съкровищата на невидимия свят“. Тези писания, заедно с изчезването на Фосет и всички провалили се усилия през годините да бъде открит, подклаждат идеята, че някак той се е изтръгнал от законите на физиката.
Една секта, наричаща се „Магическо ядро“, е основана през 1968 година от мъж на име Удо Лукнер, който нарича себе си Върховен жрец на Ронкадор, носи дълга бяла роба и цилиндър със Звездата на Давид. През 70-те години много бразилци и европейци, включително праплеменникът на Фосет, се присъединяват към „Магическо ядро“ с надежда да открият този портал. Лукнер създава религиозно селище край планината Ронкадор, където на семействата е забранено да ядат месо и да носят бижута. Лукнер предсказва, че краят на света ще настъпи през 1982 година и хората трябва да са подготвени да се спуснат в кухата земя. Само че когато планетата продължава да си съществува, „Магическо ядро“ постепенно се разпада.
Но в планината Ронкадор продължават да идват мистици в търсене на Отвъдния свят. Един от тях беше бразилският бизнесмен, когото срещнахме с Паоло в малкия град. Нисък и закръглен, на възраст малко под петдесет, той ни каза, че бил в неведение относно житейската си цел, преди да се срещне с екстрасенс, който му дал знания за спиритуализма и подземния портал. Сподели, че сега се тренирал, за да се пречисти с надеждата накрая да се спусне долу.
Учудващото бе, че и други извършваха подобна подготовка. През 2005 година гръцки изследовател е обявил плановете си в интернет сайт – „Великият уебсайт на Пърси Харисън Фосет“, който изисква секретен код за достъп – за експедиция, която да открие „същия портал или входа към Царството, през който полковник Фосет е влязъл през 1925 година“. Експедицията, която все още не се е състояла, предвижда включване на водачи екстрасенси и е наречена „Експедиция без връщане към Духовния свят, в който вярата отсъства“. Тя обещава на участниците, че повече няма да бъдат човеци, а „създания от друго измерение, което означава, че никога няма да умрем, никога няма да боледуваме, никога няма да остаряваме“. Във време, когато неопознатите места в света изчезват, тези хора си създават свой собствен въображаем вечен пейзаж.