В опит да извадя наяве фактите от живота на Фосет черпих изобилно тъкмо от тези неиздавани материали. Те включват дневниците и работните записки на Фосет; кореспонденцията с жена му и децата му, както и кореспонденцията на най-близките му сътрудници и най-отявлени съперници; дневници на хора от военната му част през Първата световна война; последните писма на Римъл от експедицията през 1925 година, предадени в ръцете на негова братовчедка. Самият Фосет е пишел много и пространно и е оставил след себе си огромно количество информация от първа ръка в научни и езотерични списания; синът му Брайън също се оказа плодовит писател.
Извлякох огромна полза от пространните проучвания на други автори, най-вече при пресъздаване на исторически периоди. Така например щях да съм в пълно неведение без тритомната история на бразилските индианци от Джон Хеминг и книгата му „В търсене на Елдорадо“. „1491“ на Чарлс Ман, която бе публикувана малко след завръщането ми от моето пътуване, ми послужи като прекрасен справочник за научните открития от онова време, преобърнали наопаки предишните схващания относно облика на двата континента Америка преди пристигането на Христофор Колумб. Ползвах се от тези произведения и от други важни библиографични източници.
Всичко, което в текста се появява в кавички, плюс разговорите в джунглата между изчезнали изследователи, идва директно от дневник, писмо или друг писмен документ. На няколко места установих дребни несъответствия в цитатите между публикуваните варианти на писма, които са били редактирани, в които случаи се позовавах на оригиналите.